Автор: Серкан Саетов Хасанов, Xа клас – СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Синдел
Сега щеше да си купи салам! Салам и хляб! Пресни и ухаещи само на салам и хляб, а не на боклук и котки. Да го прощават котките, щеше да им вземе и на тях – често не оставяше много за тях, защото беше по-силен и умен в борбата за остатъци. Щеше да има топла стая (колко струва една стая, но колкото и да е, петдесет хиляди са си петдесет хиляди!) и даже щеше да вземе познатите котки там.
Нямаше да прибира матрака, който го спаси тази зима, макар че беше много запазен и така и не разбра защо го бяха изхвърлили – изглеждаше почти нов и нямаше нищо, заради което да бъде изхвърлен, нека го ползва някой друг в изоставената баничарница. Даже за баничарницата щеше да каже на Васка – още не са изпочупени прозорците и е завет там и си е покрив над главата. Досега си я криеше, щото Веска не е лоша, но са и редки зъбите (освен, че няма един-два, милата) и щеше да стане като Дядовата ръкавичка и някой щеше да му вземе първо матрака, почти новия, после да го изгони от там. Вече не беше канара, като преди, почти не боледуваше, кален беше, да, но не беше и толкова силен, затова си пазеше хралупката само за себе си.
Как само щеше да си взема кафе всяка сутрин от кафемашината и да го пие бавно, за да има за по-дълго! Всеки ден! И Веска щеше да черпи – с кафе и кифла, като принцеса! Тя, Веска, като беше с температура, след като нацепи дървата на всички баби в квартала срещу някой лев и кой каквото даде, и още не му беше дом спрялата баничарница, му даде всичките си хапчета (не помнеше кога и кой и ги беше дал, но помогнаха) и заслужава.
И, въобще, хубавка е още , добра и хрисима, винаги чистичка (живеееше сега при едни възрастни хора срещу гледане и имаше баня, ама знаеше и на нямане тя), само много говори, малко фъфли, щото няма зъби, каза го май вече, и понякога пее на руски: „Без тебяяяя, любимы моой, земля как…“ То, дето се казва, досега беше мила с него, гледа го тя, като си мисли, че не я гледа той, по така. а сега – сега щеше да го види и чист, избръснат и още повече да го хареса.
Представи си се и се хареса, още не беше за изхвърляне той. Добре, добре направи, че не я послуша и, че не си купи ботуши от втората употреба с парите от вторичните суровини – то, ботуши хората много изхвърлят. Здрави! Миналата пролет си намери няколко чифта и единият му е таман номер.
Имаше той ботуши за зимата, дето идва, топлинка му трябваше и не от печка, а човешка. По друг начин топли тя, без да пари и не ти трепери душата. Крака по-лесно се стоплят от душа, да знаете, даже да са ти скъсани ботушите. Прахосник бил да трие билетче! Ха-ха! Сега какво щеше да рекне, а?! Щеше да помисли, че е изпращял сигур, като Кънчо Облака, то много бездомници има, дето получават факсове… Живот!
По лош път беше тръгнал и той, но лош човек не стана и това му беше утехата, иначе комарът и на него не му прости – остана без нищо. Не беше играл тото, лотарии, бинго – нищо, десетина години вече. Можеше да скатае левче и да се пробва, за тръпката само, ама беше се зарекъл да не го прави. Мъжка дума, дето се казва. Петте пари от там си ги беше взел за цял живот, че и за следващия. Когато го сложи в джоба си днес билетчето, си каза, че пак няма да посяга към тях, щото Веска е права и щастлив не стана, като преди, когато играеше и проиграваше всичко, даже гузен се почувства. Трябвало е, обаче, значи, писано е било някъде, драснато, да го купи това билетче днес , че и над неговата улица слънце да изгрее! Засмя се, почувства гъдел по носа си, все едно нещо го лази, почувства Вескината ръка на рамото си как лекичко го разтриса, стана му хубаво, топло, приятно.
– Петьо, Петьо, стига спа на таз пейка! Ще те жилне таз оса на носа ти, бе Петре! Проспа си живота, момче, нищо, топло е сега, подремни, попечи се, сигур си уморен, ама не знаеш, значи, че синът на Недка, дето има хижа в планината, не можел да си намери хора да я поддържат и да стоят там целогодишно и Недка му рекла за нас добра дума– че сме хора, дето нищо и никого си нямат, че на работа носим, че няма да слизаме до града и … Ще…
Чуваше гласа и и лекото и фъфлене. Говореше бързо, без да си вземе въздух, вълнуваше се. А той? Спал беше. Сънувал. На пейката някой беше търкал билетче и го беше накъсал на малки парченца. Не беше негов. Слава, Богу! Погледна Веска, представи си хижа, Веска как шета в нея и той и помага… Друга му беше печалбата. Есен беше, но още напичаше. Стана му мило и се усмихна.