АВТОР: ГЕОРГИ ДРАГУНЧЕВ

И тази година коледната магия завладя нашия дом и сърцата ни. Време беше да украсим къщата и ето, че с кака и мама отворихме кутията с коледните играчки. Всичко сякаш изведнъж светна: мигащи светлинки, червени топки, златни гирлянди. Облякохме елхата си с нова премяна. Когато погледнах към кутията, видях на дъното да стои еленчето. Малка прозрачна фигурка със заскрежени рогца. Поставих го под елхата.

Доволен от свършено си легнах в топлото легло. Преди да заспя се загледах в красивото еленче. Представих си откъде е дошло. От далеч. Там, където снегът е покрил къщите и блести като ванилов сладолед. Изведнъж се почука на прозореца ми. Помислих, че съм се унесъл и ми се е причуло. Но не… След минута тропането се повтори. Скочих уплашено и отидох до прозореца. И какво да видя? Едно еленско рогче почуква по стъклото. Отворих, а пред мен той – приятелят изпълзял от елхата. Качвам се на гърба му и се понасяме в нощта. Не питам къде ме води. Нося се на гърба му  и се усмихвам. Знам, че скоро ще разбера!

Както бързо полетяхме нагоре, така бързо започнахме да се спускаме към земята. Скачам от гърба му и не вярвам на очите си пред какво съм се изправил. Малка къщичка с пушещо коминче, заскрежени прозорци, шейна с подаръци отпред. Домът на дядо Коледа! Надникнах през леко отворената врата и …в приказка съм.

Джуджетата щъкат наоколо, опаковат кутии, пишат писма, слагат печати. А в ъгъла, на своето кресло, стои той. Стар мъж с бяла брада и червени дрехи. Гледа помощниците си, усмихва се топло и пак се отпуска на мекото си облегало. Смешно попипва носа си и търси очилата си, които се мъдрят на главата му.  А какъв аромат се носи в чудната къща! Мирише на мед, на джинджифил, на какао. Аромат на вкусни сладки.

Изведнъж някой ме бута по гърба. Поглеждам. Рогатият ми приятел. Дава ми знак, че е време да се връщаме. Мятам се на гърба му и политаме. Става ми студено. Щом се приземихме и веднага сграбчих одеялото да се завия. Чувам глас, отварям очи и виждам в ръката си еленчето от елхата. Мама ми говори, че съм забравил лампичките цяла нощ да светят. Затварям очи и си пожелавам следваща Коледа пак да съм в дома на белобрадия чудат старец. В отговор получавам намигване от цветните светещи рогца…