Хавиер Билбао, ЧНУ „Наука за деца”, гр. София

Имало едно време един момък, който живеел в една бедна колиба. Той много обичал да шие и правел обувки, които след това продавал, за да се изхранва. Замогнал се и си купил шевна машина. Тя много му помагала и той правел още по-красиви обувки.

Една нощ, докато момъкът спял, няколко феи дошли в къщата му и кацнали на масата. Първата фея, по незнайни причини, му оставила игла. Друга му дала конец. Трета го дарила с ножица. И така всяка му дала по нещо.

На следващата сутрин момъкът се събудил. Видял на масата нещата, които феите били оставили за него и не могъл да повярва на очите си. Разтъркал очи, но предметите си останали на същото място. Искал да ги пипне, а когато ги докоснал, те оживели, раздвижили се и заподскачали по масата. Хванали се за работа и започнали да шият.

Момъкът се изумил. Не знаел какво да направи и затова радостен отишъл в стаята си. Постоял малко на леглото, после станал и какво да види – предметите стояли на масата като непокътнати, а до тях имало обувки. Момъкът се учудил, как за толкова малко време, вещите направили такива лъскави обувки. Те били от диаманти и скъпоценни камъни, с разкошни нюанси и хубави картинки. Отвътре били пухкави, с топла вълна, меки и удобни. На масата имало бележка: „Само едно единствено момиче може да носи тези красиви обувки”.

Момъкът започнал експедицията си. Обиколил целия свят и накрая намерил момичето. То било толкова красиво, толкова умно, толкова безценно! Момъкът и девойката се оженили и заживели честити и щастливи!