МОМЧЕТО СЪС ЗВЕЗДА НА ЧЕЛОТО

Хавиер Билбао, ЧНУ „Наука за деца”, гр. София

В една далечна вълшебна страна, където морето докосва хоризонта, се родило чудно момче със звезда на челото. То имало невероятната способност да разказва приказки и не само да разказва, а да пее своите приказки. Това били необикновени песни за сътворението. С всяка песен, някъде в необятното, се раждал нов свят, нова звезда, нова планета. Светлите дни на момчето били помрачени. Започнали да го застигат сънища – те идвали от едно и също място, Синята планета. Неговите песни сякаш не можели да достигнат това място.

Задавал се най-големият цветен Празник на Синята планета, на който хората плетели венци, правели венчета от върбови клонки и боядисвали шарени яйца. Този път обаче било различно. Сънищата на децата били сиви и мрачни, лишени от цветове. Ако се върнела надеждата и любовта, цветовете отново щели да изпъстрят Синята планета.

Момчето със звезда на челото толкова искало усмивките и радостта отново да засияят на детските личица, че свалило звездата от челото си, разчупило я на малки парченца и пратило по едно сияйно зрънце в съня на всяко дете от Синята планета. Докато децата спели тихо под топлите си завивки, малките звездни зрънца засияли на челата на всяко дете, а усмивките и радостта се върнали отново на детските им личица.

Оттогава децата на Синята планета са със звезди на челото, а майките им често ги наричат „звездички”.

А какво станало с момчето и песните за сътворението? Уверявам ви, че щом има звезди, цветове, радост и игри, то вероятно също е живо и здраво някъде там, в своята далечна вълшебна страна, сред звездите. Ако чуете децата си да припяват песни за сътворението, бъдете сигурни, че те знаят защо и знаят къде е техният звезден приятел… и той вероятно много им липсва!