Вероника Танева – ЧНУ ‘’Наука за деца’’- гр. София

Срещнал  един календар един часовник. Станали приятели. И открили много общи неща помежду си. И без двамата хората не можели. И двамата отмервали времето. Само че  календарът  броял  дните и месеците, а часовникът – часовете, минутите и секундите. Но за разлика от часовника, календарът  отброявал  само една година. А часовникът – много повече.  Затова календарът започнал да поглежда сърдито към  своя приятел. По едно време толкова му завидял, че казал:

– Не е честно! Ти живеш  много години, а аз – само една! Искам само аз да меря  времето!

– Така да бъде – усмихнал  се часовникът. – От днес нататък  аз ще спра да работя.

И той застинал на един час, минута и секунда.

Календарът останал много доволен. И започнал да чака, защото смятал, че сега, след като часовникът  го няма, той ще може да живее  по- дълго.

Чакал, чакал… Но времето сякаш било спряло. И тогава календарът осъзнал какво се е случило.

-Ох, тежко ми сега – проплакал той. – Часовникът спря  и сега няма да настъпи нито един нов ден. Ще стоя тук безкрайно дълго, защото днешният ден никога няма да свърши…

Календарът осъзнал своята грешка, но било вече твърде късно.