Никол Иванова, ЧНУ „Наука за деца“, гр. София

В далечен град в държавата Китай, в тъмна дълбока пещера, незнайно кога се родило малко вирусче на име Кови. То не познавало родителите си, било тъжно и самотно. Всичко около него било студено и мрачно, нямало приятели, никой не го обичал и то никого не обичало. Навън светът бил пълен с хора, всеки вършел нещо и бързал за някъде, а неговият живот бил много скучен.

Един ден Кови решил, че вече е голям и силен и е време да завладее света. Поискал да стане господар на целия свят. Мислел си, че хората са тъжни, лоши и самотни като него и лесно може да ги разболее и да превземе тях и домовете им. В това била неговата сила. Тръгнал по света и заразявал всеки , когото срещнел. Хората падали или се криели вкъщи, а той превземал градовете и домовете им. Навън било влажно и студено като в неговата пещера. Опустели градовете, затворили училищата, целият свят притихнал. Било тъжно и сиво. Кови се почувствал господар на света, а светът заприличал на неговата пещера – празен и мрачен.

Но един ден нещо силно го изплашило. Изгряло ярко слънце, станало топло, природата се раззеленила, дошла пролетта. Хората си помагали и се обичали, въпреки че били разделени. Кови започнал да усеща, че не може да владее света. Топлината и добротата започнали да го побеждават. Навън ставало все по- топло и по-красиво, а той се чувствал все по-зле.

„Явно няма да мога да победя доброто и природата!”, помислил си той.
„Хората се обичат и си помагат, а аз съм сам”, казал си той.

Кови се изплашил, избягал обратно в своята пещера и повече никой не го видял.
Така доброто в хората победило лошото.