СТРАНАТА НА ДОБРОТО

Назлъ Кьороглу – СУ „Никола Йонков Вапцаров“, гр. Силистра

Вече сме във ваканция. Бях сама вкъщи. Скучно ми е. Приятелите ми са на почивка с родителите си. Реших да нарисувам морето, моето море. Времето минава бавно.Тик-так, тик-так….много бавно…
И изведнъж.

– Помощ, помощ, аз съм под водата! Ехо, има ли някой? Но чакай! Аз как дишам под вода?! Ехо…..
– Бълбук, бълбук! – обажда се някой отнякъде. – Ти си в морското царство.
– А ти коя си?

Пред мен се появява една красива жена, с дълга зелена коса, сини очи, ослепителна усмивка.

– Ти си русалка!
– И ти си русалка!

Тогава се огледах. Аз наистина бях русалка. Много, много странно….

– Е, хайде, ела след мен! Искам да ти разкрия красотите на нашето кралство!
Последвах красивото морско момиче. Тук всичко сияеше и се вихреше в танци. Имаше невероятни неща- морско училище с учители медузки, магазин за домашни любимци, които бяха акулки с млечни зъбки и наморници. Имаше даже и фонтани, от които извираше шоколад! Фантастична страна!

Изведнъж някой извика силно:

– Помощ!!! Помощ!!!
– Ей, сега ще те науча!- извика моята спътница и заплува в посоката на силния вик.
Нямах избор и заплувах след нея. Една мидичка си беше отворила много широко устата и не можеше да я затвори, защото перличката в нея беше много голяма. Моята другарка грабна един камък и…

– Чакай, какво правиш!!!
– Как какво…..така се прави, когато някой вика…
– Поспри, там където аз живея е различно, нека да ти покажа.

Отидох до изплашената мидичка. Внимателно я взех и я прегърнах, леко извадих голямата перличка и тя затвори уста, но тишината бе само за малко:

-Благодаря, благодаря, благодаря!
И така хиляди пъти….Не можехме да спрем мидичката.

– Такова нещо не съм очаквала, вече си мислех, че ще съм със счупена черупка.
– Защо го направи, откъде го научи?- попита ме и русалката.
Обърнах се. Целият морски сбят се бе събрал и ме гледаше мълчаливо.

– Такъв е моят свят. Добри сме и си помагаме.
– Заслужаваш награда! – извика Нептун. Ето ти един сандък с диаманти и тази перла.
– О, не Ваше Височество….Благодаря Ви, но на мен ми стига, че успях да направя добро!
-ДОБРО!!! Какво е това ДОБРО?
– Не знаете ли? Аз ще Ви разкажа. Добротата ти дава приятелство, усмивки. Хората, които са с добри сърца са възпитани, мили. Да утешиш някой, да го изслушаш, да помогнеш на някого в беда, да се извиниш, когато си обидил- това те прави красив човек.Това прави живота като приказка.Това е част от Добротата.  Да те гушне мама, да те вдигне на рамене тате и да докоснеш с носле розовите облачета…..Как ми липсват…..

Някой разроши косата ми….Отворих очи. Мама! Сънувала съм. Нещо заблестя. ….
Една розова перличка, погледнах я. На нея пишеше: “ За момичето дошло от страната на Доброто!“