От: Лени Рафаилова

Винаги съм знаела, че думите на децата значат повече от думите на възрастните. Защо ли? Защото в тях няма нито грам интерес от стойността на казаното. Те са чистата истина, те не робуват на правила и норми. Те са откровени и точно затова ги обичам.

През изминалия месец общувах с много деца от различни училища в чудесните ни градове Габрово и Пловдив. В самите градове от години не бях ходила и за мен беше истинско вълнение и приключение да се срещна с тези изпълнени с радост и вдъхновение малчугани.

Поводът да им отида на гости бе представянето на моето „Джобче със снежинки„, което представяне стана възможно благодарение на една прекрасна инициатива за срещи на деца и автори, осъществена от Разказвачът на приказки .

Толкова усмихната не съм била отдавна, но така действат децата, те ми носят радост. Знаех го и се убедих, че е така. Слушаха ме, питаха ме, шегувахме се, прегръщахме се, даже и заедно се прозявахме (че все рано сутрин се срещахме) и пак се смеехме. Сричахме, четяхме, разказваха ми истории и споделяха желания, болки и надежди. Да Ви разкажа всичко е невъзможно, то си беше истинска какафония от емоции.

Децата знаят да обичат, само възрастните губят тази способност. И там е болката. Децата трябва да се научат да пишат и четат, но това е лесната задача. Трудната е за възрастните- те трябва да останат деца в сърцето си. Защото всичко хубаво се пази там- в детското сърце. Там няма измама, там има само вълшебство и доброта.

От цялата аз благодаря на децата и прекрасните им преподаватели, които направиха тези срещи възможни и ги превърнаха в спомен, който искам да си пазя. Светъл, много светъл и стоплящ! За мен това значи много! Благодаря и обичам Ви!