Божидар, гр. София

Имало едно време едно момче, което много обичало подаръци. Затова то с нетърпение очаквало Коледния ден. Всеки път щом заспивало, си представяло красивата, блестяща елха, а под нея – купища подаръци.
То се радвало и на другите празници, но никой от тях не можел да се сравни с Коледа.

Момченцето мислило за нея през цялата пролет, лято и есен. А когато настъпила зимата, търпението му било на изчерпване.
Всяка вечер си мечтаело за повече и повече играчки – колички, колело, настолни игри, топка, конструктор, таблет, лаптоп, телефон и всякакви други неща.

Момчето се казвало Христо и празнувало имения си ден точно на Коледа. Затова и очаквало подаръци, освен от дядо Коледа, и от семейството си.
И ето че най-накрая дошла Бъдни вечер. Христо набързо изял вечерята си и се запътил към леглото си, за да дойде по-бързо утрешния ден. Преди да заспи, той за последно си представил огромния куп играчки под елхата и масата, отрупана с другото му най-любимо нещо – шоколада.

На сутринта той скочил бързо от леглото, дори без да измие лицето си, отишъл до елхата и…. под нея имало само един – единствен подарък.
Христо ужасно се натъжил. Огледал наоколо, да не би да има още подаръци някъде. Накрая взел пакета и се затворил в стаята си. Отворил го и вътре имало само един – единствен шоколад. Да, това било любимото му нещо. Но само това за подаръ