Преди да заспим

Лара Ангелова, 16г.

За какво ли си мисля преди да заспя? Отговорът едва ли е по-различен от този на повечето хора. Ако не се отпуснем в света на сънищата точно след като се разположим на леглото, значи или нещо ни тревожи, или нещо ни вълнува. Заспиването – това е порта към магично място, свят без закони, без правилата на физиката, само нашето подсъзнание.

Та, какво толкова може да ни вълнува, за да не се пренесем в безтегловността на съня? Престоящ изпит? Някоя кавга с приятел? Мислим и пак мислим. Притискаме си очите. “Искам да заспя“ се върти в главата ни. Всички проблеми от битието ни се струват толкова значими, нали? Самосъжаляваме се преди да заспим. Да се пренесем в света на Ема тогава. На едно дете, пораснало твърде бързо.

Ема навърши четиринайсет години преди един месец. Ходеше нередовно на училище, там децата я отбягваха. Кой би имал мотивацията и силите да ходи да се образова, след като цяла нощ не е спал? Семейството й имаше проблем с парите, който се пораждаше от проблема на баща й с алкохола.

Майка й, закрилата й, спокойствието й си бяха тръгнали преди много години. Сега Ема всяка вечер се прибира в дом, който трудно би нарекла свой. Домът й от година насам представляваше кръчма, в която майка й, преди да ги напусне, работеше като певица, а баща й – като управител. Преди това заведение беше само работно място, семейството на Ема живееше в къща. Сега къщата е продадена.

На днешния ден, както и почти всеки ден от седмицата, баща й си е довлякъл проблеми, а с тях – и приятелите. Групата от безмозъчни побойници налазват бутилките евтино уиски и в целия мухлясъл и евтин квартал изкънтяват звуците от обор, които издават. Вече трети час гостуване и пиене. Ема лежи в стаята си. Затваря си очите. Звуците от бара саботират всеки неин опит да заспи. Приятелите на баща й са достатъчно нахални, за да влязат в стаята й:

-Досущ като майка си! Невъзпитано говедо! Ела да сипеш на баща си, мърла такава – провиква се пиян мъж с дълга мазна коса и голямо шкембе. Ема го беше виждала, беше чувала много подобни изрази от неговата уста.

-Ела да ни сготвиш. Да не ядеш бой, момиченце – я заплашва висок брадясал мъж. Излишно ли е да се каже, че ги ненавижда? Чувства се във вечен кошмар, което е леко иронично, тъй като не е спала от много време. И приятелите на баща й продължават, а тя благодари, че самият той не посети стаята й тази вечер. Какво ли си мисли тя, преди да заспи? Тя умира от страх. Моли се да не дойдат отново при нея. Моли се баща й да не дойде при нея. Притиска си очите, но не може да заспи. Ами ако влезе някой? Ами ако този път пияниците й направят нещо? Размина й се само с думи. Днес никой не я докосна. Макар и на четиринайсет, тя е изтърпяла много.

Следващата вечер идва. Момичето не иска да сe прибере. Кой би искал в такъв дом? Но вече закъснява с половин час. Знае какво я очаква. Хваща си последния трамвай.

Пристига и отключва вратата. В кръчмата е доста тихо. Не чува баща си, какво облекчение само. Сваля си мръсната раница и се просва на леглото, тоест на изкорубения матрак на пода. За жалост не знае, че баща й я беше чакал в стаята и изневиделица изскочи и я издърпа за косата.

-Къде беше досега, а? Питах къде беше! Колко време те няма? Къде са ми парите? – баща й лъха на бъчва. Не й оставя време да отговори, удря й силен шамар. – Взела си ми парите! Мръсна крадла, това си ти!

-Изхарчил си ги за алкохол! Изпил си ги – възпротивява се Ема за първи път. От някъде й идваше страшна сила. Последва нов удар. Баща й излиза от стаята й. Не може да излъже себе си, думите на дъщеря му са истина.

Ема си ляга. Не може да заспи, както от няколко месеца насам. Затваря си очите, но при всеки малък шум се стряска. Иска да заспи, но страхът не й позволява. За това си мисли преди да заспи. Не за контрони, не за приятели или за гаджета.

Следващата вечер пристига. След безцелно шляене цял ден е време Ема да се прибира в онази дупка, наречена дом. От вратата, като дим от горяща сграда, я лъхва простащината на пияниците. Момичето се промъква през бара незабелязано и си влиза в стаята. За кой ли път вижда тази гледка? Не можеше да издържи повече. “Какво въобще правя тук?“ се завъртя в главата й. “Трябва да се махна…трябва да се махна!“ След това заключение Ема вече има план. Тя взима изпокъсаната си раница и натъпква всичко важно в нея. После бяга. Бяга, напук на виковете след нея; напук на това, че няма къде да отиде; напук на баща си и на страховете си. Просто бяга.

Вече е към полунощ. Повечето хора или са заспали, или си мислят за бъдещето, кроят планове, или си представят чудновати неща. А Ема е сама, легнала на пейка, но по-спокойна от всякога. Дали някой идва да я спаси? Дали ще дойде някоя далечна нейна роднина и ще я приюти, дали някоя добра лелка ще я намери и ще й даде подслон? Очите на Ема бавно се затварят. Тя се пренася в свят без страх. Никой няма да дойде да я избави, но това вече няма значение. От година насам Ема за пръв път успя да заспи.

Лара- Първа награда в конкурса