Заешката Пепеляшка

Ния Пантева

Имало едно време в гората, една малка къщичка, в която живеело семейство зайци. Били задружни и щастливи, докато един ден майката на малкото зайче Ела се разболяла неизлечимо и починала. Ела останала сама с баща си, но той не искал са расте сама и си намерил втора жена. Мащехата имала две дъщери, които не се понасяли една друга, но още повече намразили Ела от мига, в който я видели. Къщата била малка и нямало достатъчно легла и стаи, затова доведените сестри на малкото зайче се настанили в нейното удобно легло, а Ела изпратили да спи в градината, под едно дърво.

Сестрите били на една и съща възраст с Ела, но взимали играчките й нарочно, само за ги счупят или захвърлят, както и искали тя винаги да свърши всичката работа. Не след дълго, бащата на Ела и мащехата й се скарали. Тя била зла и своенравна жена, която искала само да му вземе къщата, затова тайно го отровила. Когато и баща й починал, Ела дълго плакала. След смъртта на татко й, мързеливите й мащеха и сестри карали Ела да върши цялата къщна работа и да се грижи за овощната им градина. От сутрин до вечер тя шетала, готвела, перяла, копаела, поливала и не можела дори да поседне за малко.

Един ден заешкият принц на Морколандия, тъй като така се казвала тяхната страна, наредил на глашатаите си да разгласят следната вест: „Всяка млада зайка от кралството, която може да шие, е поканена на бал в двореца, като трябва да дойде с направена от нея рокля“.

Както се досещате, мързеливите сестри Зела и Моркона не можели да зашият и копче, а камо ли да ушият рокли, поради две причини: не знаели как да хванат иглата и ги мързяло да се научат. Затова те накарали Ела да им ушие роклите. В малката къщичка се чували викове: „Не толкова стегнато!“, „Този плат е ужасен!“, „Това не е модерно!“. Роклите всъщност им харесвали, но те се наслаждавали на мъките на Ела. След като ушила роклите на сестрите си, а те отказали да й дадат плат да направи и за себе си, тя събрала изрязаните парчета от кроенето и си сътворила чудна рокля от тях. Сестрите й, обаче я видели, и от завист я нарязали на парчета. Нямало време да си ушие друга, а и платът бил накъсан и нямало как да се оправи.

Със злорадство, Зела, Моркона и мащехата тръгнали към двореца, а Ела се свила под дървото в овощната градина и заплакала.  Изведнъж от тъмнината се появила една зайка с разчорлена коса, обута в дънки, облечена с розов потник, която държала шишенце със синя отвара и един морков. Ела попитала странната зайка коя е и защо идва при нея. Зайката казала:

– Тук съм, за да ти помогна и съжалявам, че не можах да си облека вълшебната рокля, защото закъснявах. Аз съм твоя заек-пазител и се казвам Лея. Не мога да ти дам каляска и коне, но ще ти дам колело и ще поправя роклята ти.

Лея топнала моркова в синята течност и го загризала скоростно. След по-малко от минута заешката пазителка изкихала едно колело и поправена роклята на Ела. Казала й да кара бързо, защото има време само до полунощ и й пожелала да се забавлява. След това странната зайка изчезнала, карайки ролери, които внезапно се появили на краката й.

Ела отишла в двореца, а като се появила задъхана на вратата на залата, всички ахнали, защото тя била много красива. Роклята й била невероятна и уникална. Принцът веднага я харесал и поканил да танцуват, като цялата вечер обръщал внимание само на нея.

Ела не усетила как изминало времето до полунощ и като започнал да бие часовника, хукнала навън, а роклята й започнала да се разпада парче по парче. Колелото също се било изпарило мистериозно. Налагало й се да тича бързо към вкъщи, за да не остане гола.

Принцът тръгнал след нея, но не могъл да я настигне, обаче намерил парче от роклята й, което взел. Наредил на слугите си да претърсят навсякъде, да намерят всички парчета от роклята и понеже той бил много сръчен, ги зашил. Принцът казал, че всички зайки в кралството трябва да премерят роклята. Изредили се ниски, високи, слаби и дебели, но на никоя не станала. Глашатаите обикаляли из цялата гора, като останала непосетена само къщата на Ела.

Когато дошли там, мащехата я заключила в мазето. Първа от доведените сестри мерила роклята Зела, която се опитвала да влезе в нея, но не ставало, колкото и да пъшкала, ахкала и охкала. Моркона била по-хитра и казала, че роклята е нейна, но заради изминалото време е напълняла и сега не може да я облече и дори показала панделката, която Ела й била ушила от същия плат. Зела била ядосана, че сестра й го измислила и решила да нареже роклята, но била толкова несръчна, че не знаела как да работи с ножицата и не успяла.

Царедворците били уведомени, че зайките в тази част на гората са 25, и били открили 24, и затова попитали дали тук има друго момиче- зайче. Мащехата казала, че няма, а тя се е пошегувала, че тя е момиче, тъй като се чувствала млада по душа. Зайците, както знаете, имат доста големи уши и чуват добре, затова царедворците чули виковете на Ела, която искала да я освободят от мазето. Отишли, отворили и я накарали да облече роклята, която естествено била шита за нея и по мярка. Отвели Ела в двореца, принцът се оженил за нея и заживели щастливо заедно. Имали много малки зайчета.