Чудо на Коледа

От: Деница Петрова, 13 г.

Дзън-дзъннн… Будилникът огласи цялата стая. Вече беше време децата да отворят очички. Майка им влезе в стаята и започна един по един да ги буди. На никой не му се ставаше. Изведнъж тя съобщи, че им е направила закуска. След около две секунди вече нямаше никой по леглата. Пет детски сърчица започнаха да трепкат радостно. Много рядко майка им ги будеше и им казваше, че няма да тръгнат гладни за детския дом и за училище. Нямаше да гледат другите как ядат и да чакат някой да ги попита искат ли да хапнат нещо от чуждата храна. Бързо се облякоха и тръгнаха към малката кухня, която беше любимото им място. Там те правиха сутрешната си молитва. Благодаряха на Бог, че са здрави и че има нещо на масата им. Чакаха ги пет чинийки, в които имаше филийка намазана с меда, за който майка им работеше, за да може да не умрат от глад, за да може да имат поне малко дрехи, които да сменят, за да не ги гледат другите с презрение. Стана осем часа и  Джон и Дейвид  бяха на детска градина, а Емили, Джесика и Рейчъл на училище. Най-голямата -Емили- беше в клас, в който всички деца бяха от богати семейства. Имаха модерни дрехи, постоянно се хвалеха с пътуванията си до разни места. Казваха къде мислят да прекарат Коледа. Разменяха си подаръци и се веселяха, но тя нямаше възможност да купи нещо, затова и тя не получи нищо. Всеки ден те й се подиграваха, че няма телефон, казваха и че никога тя няма да притежава това, което имат другите. Момичето се чувстваше изолирано и му беше много тъжно, че не може да си позволи дори и частица от това, от което имаха другите, но в нито един момент не загуби вяра в Господ. Имаше надежда, че някога ще стане така, че няма да е в това положение. Тя знаеше, че един ден нещата ще се оправят и семейството й няма да бъде бедно. На последния чин стоеше Джулия, която страдаше много, докато обиждаха Емили. Тя беше различна. Имаше толкова добро сърчице. Винаги искаше да помогне на някого. Не обичаше да гледа сълзи в красивите и мили детски очи. Притежаваше убеждението, че никой не заслужава да бъде нараняван. Беше много срамежлива, но когато един ден бедното детенце вече не можеше да издържи и плачеше, Джулия се намеси и я защити. Звънецът за последния час удари. Всички деца вече бяха по домовете си. Родителите на Джулия притежаваха много пари. Момичето разказа на родителите си за живота на Емили.  Имаше пет дни до Рождеството. В това семейство блестеше много доброта. Те бяха решили да купят всичко необходимо и да направят празника на детето невероятен.

Настъпи Коледа. На трапезата на семейството на Емили нямаше почти нищо, но все пак те се благодаряха на Господ за всичко което притежават. В един момент се почука на вратата. Майката отвори и замлъкна. В очите й се наляха сълзи искрящи като диаманти, които тя никога нямаше да забрави. Това бяха сълзи от радост. Семейството на Джулия беше пред вратата. Майката на Емили ги покани вътре. Те носеха огромна елха, кашон с играчки и подаръци за всички. Децата просто не можеха да повярват! Бяха толкова радостни! Всички заедно украсиха елхата. Отвориха подаръците, които бяха красиво опаковани. Това беше Коледата, която никога нямаше да забравят. Тя се убеди, че съществуват и добри хора, които са готови на всичко, за да може всеки да се почувства обичан. Устните на Емили бавно повтаряха:

– Господи, благодаря ти!…