Христиана Георгиева, 4. а, СУ „Хр. Проданов“ – гр. Карлово

В малко градче, много, много далеч оттук, живеело богато семейство. То се състояло от майка, баща и 13-годишната Еми. Родителите на Еми я държали много изкъсо. За тях най-важното било тя да бъде отличничка.

На четиринайсетия рожден ден на момичето дошла и по-голямата сестра на майката. Въпреки че денят бил специален за Еми, тя била тъжна. Стояла сама в стаята си, когато леля ѝ Ваня влязла при нея. В ръцете си държала доста небрежно опакован подарък.

 – Лельо! – извикала Еми и скочила от леглото си.

 – И аз се радвам да те видя – казала лелята. – Честит рожден ден!

След като изрекла пожеланията си, лелята подала подаръка на Еми. Момичето махнало опаковката и видяло най-обикновено тефтерче, което дори не отворило. През остатъка от деня Еми получила много интересни подаръци.

Вечерта Еми взела подарения от леля ѝ тефтер и го отворила. Неочаквано се озовала на място, покрито с гъста мъгла. Не виждала нищо наоколо. Еми се изплашила и побягнала. Бягала, бягала и се спряла до едно голо дърво. От дървото скочили три подобни на вещици същества. Момичето се уплашило и попитало:

– Кои сте вие, какви сте? Всъщност по-важното е къде се намирам?

– Едно по едно! Ние сме шаманите на блатото – отговорил първият шаман.

– Леля ти ни предупреди за идването ти – продължил с обясненията вторият.

– Как така? Леля е идвала тук? – учудила се Еми.

– Не само е идвала! Това място съществува благодарение на нейните детски мечти. В тефтерчето, което ти подари, има послание за теб – включил се в разговора и третият шаман.

Момичето отгърнало първата страница от тефтера и започнало да чете: „Скъпа Еми, обичам те много и затова ти разказвам за тайния свят! Всичко, което напишеш в тефтера, ще се превърне в истина.“

Когато прочело съобщението от леля си, шаманите и мъглата се изпарили. Тогава момичето взело писалката и написало няколко думи за поляна, изпълнена с дървета и цветя. Изведнъж всичко, което Еми написала, станало реалност. След няколко часа покритата с мъгла поляна се превърнала в идеалното място за почивка!

Минал-не минал един час, в който Еми се разхождала и изпълвала магичния свят с цветове. Минути след това момичето затворило тефтера от леля си и се върнало в обикновения свят. Еми забелязала, че слънцето започва да изгрява. Първоначално се учудила, а след това вдигнала телефона и отворила часовника. Часът бил шест и половина сутринта! Тогава момичето разбрало, че е прекарало цялата нощ в другия свят.

Дошло и лятото. Родителите на Еми я изпратили на село, при нейната баба. През първите няколко дни момичето дори не изваждало тефтера от раницата си. Една вечер Еми и баба ѝ седнали на вечеря. Момичето набързо се нахранило и отишло в стаята си. Извадило магичното тефтерче и тъкмо да го отвори, когато влязла баба ѝ.

– Леля ти значи ти е казала за вълшебния свят! – рекла възрастната жена.

– И ти ли знаеш, бабо? – попитала Еми.

– Първо тефтерът беше мой – заразказвала бабата. – Когато бях на твоите години, помогнах на една стара жена, а тя се оказа вълшебница и за да ми се отблагодари, ми даде тефтерчето.

– Значи няма да кажеш на мама и татко? – попитало момичето.

– Разбира се, че няма – отвърнала бабата и излязла от стаята.

И така тайната си останала тайна, а години след това Еми дала на своето дете магическия тефтер. Какви ли приключения очакват хлапето, ще разберете друг път!