ВЪЛШЕБНИЯТ ПРЪСТЕН

Преслава Калчева, ОУ”Христо Смирненски” , град Карнобат

На брега на река Изер живеел един момък. От сутрин до вечер той  работел на нивата. Колкото и да се трудел, все не можел да свърже двата края. И той искал като своите другари да има хубава къща, хубави дрехи, но най – вече искал да има семейство. Един ден, докато орял земята си, намерил стар сандък. Учуден,  момъкът отворил сандъка и намерил вътре овехтяла карта. На нея имало начертан път към планината, в която живеел светецът Рамбабу. За тази планина и за този светец младият мъж бил чувал от баща си.

На другата сутрин, с картата в ръка, момъкът тръгнал към върха. Пътят бил стръмен и осеян с опасности. Щом стигнал в подножието, младежът седнал на един камък, за да си отдъхне. След почивката се отправил към високия връх. Изкачил се на най–високото място и там видял старец с бели дрехи. Попитал го :

– Ти ли си светецът Рамбабу?

– Да, аз съм! Защо си дошъл чак дотук? Какво те мъчи? – попитал мъдрецът.

Не ме спохожда никакъв хубав живот – заоплаквал се момъкът . – Другарите ми си имат всичко-хубави дрехи, къщи, семейства. А аз- нищо! – отчаяно заразказвал той.

Светецът изслушал момчето и го накарал да се доближи :

– Мили друже, ето вземи този пръстен!

Учудил се младежът и попитал:

– Какъв е този пръстен? Защо ми го даваш?

– Това е вълшебен пръстен. Сложи го на пръста си и щом поискаш нещо, то веднага ще ти се случи. – обяснил Рамбабу.

Доволен от получения дар, момъкът тръгнал надолу по склона на планината и се върнал по тъмно в селото си. Прибрал се в колибата си и прибрал картата и пръстена в стария сандък.

На другия ден животът му продължил по същия начин с работа на нивата. Всеки ден той обработвал късчето си земя с много труд и усилия. И ето че годината била хубава, а реколтата му повече от богата. Забогатял младежът от труда си. Купил си нови дрехи. Построил си хубава къща. Намерил и любовта в лицето на младата Ирмен. Така за една година бедният мъж се сдобил с всичко, което искал. После му се родили деца и животът му се изпълнил с щастие.

Една вечер, както стоял на трапезата със своето семейство, едно от децата му го попитало за сандъка в гардероба. Момъкът взел дървената кутия и я отворил. Видял пръстена и разбрал, че вълшебството се е сбъднало, но не чрез магията, а чрез труда.

Събрал децата и жена си, и им разказал историята за Рамбабу.

Пътят, който извървял, бил пътят на усилията, на несгодите и бедността. Но в края на пътя винаги има светлина. Светлината на дома и семейството.