ПРИКЛЮЧЕНКО

Йоана Иванова

В една гора, в дупка под земята живее таласъмче. То се казва Приключенко и много обича приключенията.

Един ден заваля силен дъжд. Продължи да вали дни наред. Дупката на таласъмчето се наводни. Тумбачето много се притесни, че може да остане гладно. Тогава рогцата предложиха да отидат на приключение в зелената долина. Там всичко бе вълшебно. Приключенко взе парче салам, четка за зъби, златна монета, панделка и скъсана обувка и тръгна.

Таласъмчето стигна реката и се замисли как да я прекоси.

  – Може да си направим сал – предложиха лапичките.

  -Добре – съгласи Приключенко.

Той взе сноп пръчки, които видя на земята и ги върза с връзката на скъсаната обувка. После се качи на него и заплава към отсрещния бряг. Там имаше табела където пишеше:

“Надясно към зелената долина” и “Наляво към тихият остров”. Таласъмчето не знаеше да чете и обърка посоката. Стигна до един кораб. До него стоеше един полицай и казваше:

  -Който иска да се повози на кораба може да даде нещо ценно.

   Таласъмчето се приближи.

  -Здравей. Какво искаш?-попита полицаят.

  -Здравейте. Бих искал да се повозя на кораба.

  -Имаш ли нещо ценно?

Таласъмчето подаде златната монета.

  -Качвай се.

Приключенко се качи и отплава. Накрая стигна до един остров. На него имаше много палми и малко езерце. Растяха : кокосови орехи, банани и круши. Таласъмчето реши, че това е чудесно място за новият му дом. Спусна котвата и слезе. То си направи палатка и запали огън. Сготви си вкусен пай. Тумбачето много се зарадва. После таласъмчето си легна и скоро заспа.

На другата сутрин се събуди рано и излезе навън. Видя едно чудновато животно, което досега не бе виждал. На половина бе зебра, на половина – жираф.

-Здравей – каза животното. – Искаш ли да сме приятели?

-Здравей. Аз съм Приключенко.

-Супер! Аз съм окапи и се казвам Шаренко. На какво ще играем?

-На топка.

То се качи на една палма и взе кокосов орех от нея.

– Това ще е топката – каза Приключенко и я хвърли на Шаренко.

  Те си играха цяла сутрин докато Шаренко не каза че трябва да си върви, защото ще закъснее за обяд. Таласъмчето остана само и реши да си приготви ядене.

След като се нахрани отиде да се изкъпе в езерцето. Докато плуваше той видя много рибки: зелени, жълти, червени. Изведнъж очичките видяха едно нещо, което приличаше на украшение за опашки. Опашката на таласъмчето си го сложи и започна да се върти насам – натам. После Приключенко излезе от водата. Започна да прави следобедна гимнастика за таласъми. Тогава зърна един гълъб – пощальон Той търсеше нещо.

-Извинете, какво търсите? Мога ли да ви помогна?

  Гълъбът се стресна и изпусна пратките.

  – Съжалявам! Не исках да ви стресирам.

  – Нищо. Какво каза?

  – Питах дали мога да ви помогна.

  – Познавате ли таласъмче на име Приключенко?

  – Та това съм аз!

  Гълъбът му подаде една пратка. На нея пишеше:

  “ Скъпи Приключенко, аз намерих прекрасно място за твой дом до моята работилница.”

 Дядо Коледа

  – Много благодаря! – каза таласъмчето.

  На друга сутрин Приключенко се събуди и видя два елена. Зад тях стоеше една шейна, а в нея седеше …

  – Дядо Коледа! – провикна се таласъмчето.

Това наистина бе той. Старецът го качи на шейната до него и те отлетяха към работилницата на Дядо Коледа. Таласъмчето заживя щастливо и спокойно в новия си дом.