НИЕ, РИСОВЕТЕ

Гергана Жекова, СУ „Хр. Проданов“, гр. Карлово

– Мамо, само пет минутки още! – казвам на мама, но тя никога не ме слуша.

Ставам от сън. Рошльо пак спи.

– Рошльо, ставай! – казвам му, докато леко го побутвам. – Мама каза да…

– Чух! – прекъсна ме ядосано брат ми. – Колко пъти казах да не ме наричаш така!

– Добре, мистър Превъзходство! Хайде, мама ни е приготвила закуска.

Слизам долу. Мама е по-прекрасна отвсякога! Козината ѝ блести от километри. Ушите ѝ са позлатени.

– Яжте по-бързо, че да има повече забавления и игри! – ни подканва тя.

– Добре, мамо – отговаряме в един глас.

Преди игрите и забавленията мама винаги ни къпе с език. На мен и на „мистър Превъзходство“ много ни харесва!

Също преди да играем, мама отива да ловува храна, за да ядем за обяд. Докато е на лов, тя ни крие в храсталаците. На Рошльо не му харесва, защото щяла да му се развали козината…

Е, дойде времето за игри! Първо правим нашата загрявка – острим си ноктите, разтягаме се… Обичайните неща.

– Ъххх! Точно на калта ли трябваше? – оплака се брат ми.

– Рошльо, не бъди такъв женчо!

Рошльо се нацупи. Мама не му обърна внимание.

Играхме на много игри. Стана време за обяд. Мммм, колко вкусно беше! Природно KFC! Да си оближеш пръстите!

Мама ни научи да ловуваме. Ах, каква забава беше! После обядвахме. Бяхме много изморени.

Вечерта почувствахме малко страх. Страхувахме се от хищниците. Страхувахме се от враговете на мама. Тя усети страха ни и ни прегърна. Почувствахме се по-сигурни.

Бе един невероятен ден! С какво ли ще ни изненада утре?