ЕДНОРОГОТО КОЗЛЕ

Михаил Дженков, ОУ“Д-р Петър Берон“, гр. Пловдив

Живели някога в двора на бедни дядо и баба пет козлета, три кокошки  и едно магаре. Един ден, когато дядото излязъл с козлетата на паша, към тях се приближило много странно козле с един рог и поискало да си играе с тях. То било по-голямо, имало странни дълги крака, дълга опашка и само един рог на главата си. Козлетата му позволили да остане с тях, макар да не го харесвали много. Техният собственик, дядото, много се зарадвал на новодошлото козле – щели да си имат още една козичка да им дава мляко, с което се прехранвали. А козлетата много обичали дядото и бабата и каквото те кажели, било закон за тях.

И така, козлето заживяло в двора с другите животни. Дядото и бабата се грижели много добре за тях  – всеки ден им давали храна и вода, а след това по цял ден тичали на воля. Макар, че имало подслон и храна, козлето било тъжно и нещастно – другите козлета му се подигравали, не искали да играят с него, бутали го с рогата си и го гледали с насмешка, заради самотния му рог. Кокошките кълвяли главата му, за да открият къде се крие вторият му рог, а магарето се приближавало до него и започвало да реве и да се смее гръмогласно срещу него.

Щом отминал топлият сезон и дядото вече не извеждал козлетата навън, за него станало още по-трудно по цял ден с останалите в кошарата. По цял ден трябвало да слуша подигравките им. Една нощ, след като дълго лежало будно и не могло да заспи, козлето решило да напусне дядовия двор и да търси щастието си някъде другаде. Нямало какво да вземе със себе си, просто бутнало резето и тръгнало. Вървяло цяла нощ по пътеките в близката гора с надеждата да открие местенце, на което да се приюти. Накрая, останало без сили, се сгушило до един дънер и заспало.

На сутринта, като се събудило, видяло неочаквана гледка пред себе си. Пред погледа му се ширела огромна поляна, а по нея тичали още много такива козлета като него с един рог. Те били високи, грациозни, с дълги цветни опашки и много красиви. Козлето не можело да повярва на очите си. Изправило се и що да види – то било съвсем същото като тях. И щом го забелязали, се приближили към него и поискали да си играе с тях. Козлето с радост приело поканата им. Когато се затичало, забелязало, че и неговата опашка е станала такава цветна и красива като техните. Другите му обяснили, че то не е козле, а еднорог като тях. Затова имал само един рог. И то не какъв да е, а рог, който прави вълшебства и изпълнява желания.

Козлето било толкова щастливо, че веднага си помислило, че ще се върне при дядото и бабата и ще им помогне да заживеят в по-добър дом и по-богато.

Споделило с новите си приятели идеята и поели към стария му дом. Когато красивото стадо еднорози се появило там, всички животни в двора ахнали пред красотатата им и не могли да повярват, че и техният стар познайник – козлето с един рог – се връща при тях и ще им помогне да живеят по-добре. Засрамили се заради обидите и подигравките, с които го обсипвали и с наведени глави започнали едно след друго, да му искат прошка и да му се извиняват. А дядото и бабата били толкова щастливи, че в очите им се появили сълзи. Поканили добрият еднорог да остане при тях, но той им отказал, сбогувал се и тръгнал със своите приятели по широкия свят да правят добрини.