ПЧЕЛИЧКИ

Ивайла Стоянова – СУ ”Н.Й.Вапцаров”, гр. Силистра

Имало едно време две пчелички.Те били много работливи. Имали си и детенце- Работливка! Тя много обичала да се труди и да събира мед, но за жалост нямала с кого да си играе, защото за зла участ всички пчелички изчезнали от земята. Но майка ѝ разказвала как на другия край на света има друга пчеличка и как те един ден ще се открият.

И така Работливка растяла и помагала на своите родители до онзи ден, в който те остарели и се споминали. Малката пчеличка много тъгувала, но силно стискала устни и не издавала нито звук. Защото знаела, че само едно тихичко и тъжно „БЪЗЗ” да издаде….и ще се превърне в огромна черна буболечка и никога няма повече да лети. Затова стискала силно устнички, притискала малкото си хоботче в листенцата на момината сълза. А тя, звъняла и разнасяла на далеч мъката ѝ.

Само надеждата, че ще открие онази загубена пчеличка, я утешила. И така Работливка поела на дълъг път. Преминала през планини и морета, срещнала много странни същества, а някои от тях били и зли, но смелостта ѝ за миг не я напуснала и тя продължила да търси. Когато се изморявала от дългия път си намирала някое уханно цвете, сгушвала се в него и бързо заспивала от умора.

Но тази вечер било много тъмно, а Работливка била толкова изморена, че нямала сили да търси благоуханно цвете, за да си полегне в него.Тя видяла един голям и студен камък, без да се замисли си легнала и бързичко се понесла на крилата на съня. Kогато се събудила – какво да види- била паднала мъгла и тя не виждала нищо. Натъжила се малката пчеличка. Та сега как ще продължи своя път. И точно в този момент чула шум.

-О,Боже, кой е там? – казала тя с уплашеното си гласче. Ами ако великан или по-лошо, ако има някой див звяр, който обича да яде пчели! В този миг видяла няколко мухички с големи шапки, доста бъбриви при това. Заприказвали се.

Работливка разбрала доста неща за дивата гора и за всички буболечки и за някакава пчеличка…Някаква „Каквo”??? …Пчеличка ли?! Зарадвала се Работливка. Целунала всяка мушичка и шапките им големи, те сякаш вече не били толкова странни. Всичко навред засияло. Дори мъглата изчезнала.

И поела на път малката пчеличка, но вече не била самичка. Намерила си верни приятели… е малко бъбриви, но пък винаги щастливи. И ето случило се чудо, на една полянка имало една красива къщичка, а пред нея прекрасна цветна градинка и една пчеличка. Зарадвала се Работливка. Прегърнала другата пчеличка и всички дружно влезнали в къщичката. Но както си говорили и се подслаждали с вкусен цветен прашец, изведнъж някой почукал на вратата:

– Ехооо има ли някой тук ? -и една малка руса главичка се показала на вратата.
– Аз съм феята Забраванка и забравих къде живея, ако ми помогнете ще изпълня най-съкровеното ви желание!

Двете пчелички се спогледали с учудване. Те имали само едно желание и то е да се върнат всички пчелички. Излезли всички от къщичката и тъкмо съставяли план как да открият дома на феята, от небето паднало едно красиво цвете. Яяяя, май не било от небето, а от едно много странно дърво, а на дървото – една къщичка. Ами да, домът на феята!

И така те помогнали на Забраванка да намери дома си. Тя удържала на думата си и изпълнила най-съкровеното им желание. Цялата гора се напълнила с работливи пчелички. Всички заживели щастливо и задружно и често помагали на Забраванка да намира дома си.