ОТ: Ралица Рачева

Понякога ми се иска да съм невидима. Да съм някъде, но в същото време и да не съм. Искам да мога да се промъквам безшумно и незабележимо. Това ще е най – забавното, да съм невидима за едни ден! Незабележимо ще помогна първо на моите съученици да си решат задачите по математика, че голяма мъка са ни тези уравнения…

Ще скрия картата по география, защото госпожата ще изпитва, а ние все още не сме добри в ориентирането. Ще отворя шкафа, където господинът крие топките и ще ги оставя на класа да играе цял ден. След това, в междучасието, ще се разходя по коридорите в училище, ще седна на диванчето и ще слушам как всички се притесняват за следващата контролна. След като бие последния звънец ще тръгна из центъра на града ни и  ще се промъкна в любимата ми сладкарница. Там хубавичко ще си хапна сладки, тортички, пастички и кремчета. Пренаситена от лакомствата ще се разходя из парка и ще гоня птиците, а те ще летят изплашени. Ще джапам в локвите и ще учудвам хората с пръските, които правя с босите си крака.

Започне ли да се стъмнява ще дойде време да се прибирам. Още щом вляза у дома ще разхвърлям листата, събрани на куп в градината на баба. Тя ще излезе и ще се ядоса на котките за направената  пакост. Докато тя сърдито мърмори,  ще вляза в кухнята и ще си открадна от вкусните мамини кюфтенца. Ще бъда доволна, защото мама никога не ми позволява да ям с неизмити ръце. Но това е предимството да си невидим!  Докато мама вдига олелия на татко за липсващите кюфтета , доволна от себе си, ще легна на дивана и ще мързелувам. Все пак ми се полага след толкова добре свършена работа  днес! Заспивайки ще си представя как утре ще съм на училище и моите приятели ми разказват  развълнувано за нещата, които съм пропуснала. Чудесно е да си невидим, но за един ден!