ЧУДОТО НА КОЛЕДА

АВТОР: ДЖЕЙДА АХМЕД

Казвам се Магда и съм на 24 години. Аз и моя съпруг си мечтаехме за дете, но лекарите казаха, че няма да се получи. Беше края на декември. Дните ставаха все по-студени, по-къси и мразовити, а нощите по-тъмни. Всичко наоколо беше сковано от лед, но под твърдата обвивка се крие топлина, защото снегът е като зимно одеaло.

Една вечер аз и мъжът ми отидохме да се помолим и да благодарим за всичко това, което имаме в една близка църква. Преди да престъпим прага, чух звук от плач на малко дете, изтичах да видя какво издава тоя плач, но се спънах в една кутия. Чудех се дали да я отворя, защото беше Бъдни вечер, но щом чух плача отново, се реших да я отворя и какво да видя… Вътре имаше малко бебе! То беше полуголо, беше сковано от студ. Вдигнах го, за да го стопля с моята прегръдка и видях неговите големи сини очи. Гледаха ме бистри езера и тогава реших да го задържа при себе си. Изтичах при мъжа ми с детето, увито с моето яке…В детските очи се четеше толкова много любов..А аз , аз преливах от обич, която да раздавам, топлота и грижа, с които да прегърна малкото детско сърчице!

– Искаш ли да задържим детето? Виж го колко е малко, невинно, с огромни питащи очички. Съдбата е решила да го открием това дете и да се грижим за него като истински родители!Моля те…

– Искам ,но може да е на друго семейство, да си го търсят, да искат да си го приберат. Може и да са го изгубили…

– Ако са го искали това дете нямаше да го оставят на сред студа пред църквата! Прехвърлих детето в ръцете му и погледа му остана върху бебето. Нещо вътре в него се пречупи, усети го като собствен син, а щом погледна във сините му очи решението беше взето! Ще остане при нас докато не открием истинските му родители.

Пристигнахме у дома. Взех бебето, за да го преоблека със старите ми бебешки дрешки и седнахме пред камината, за да го нахраня. Стоплих млякото… . Докато го хранех, усетих неговата топлина , извираща от малкото му сърчице, почувствах се като майка на това бебе, нищо, че беше чуждо, но го усетих като собствено. Докато аз хранех бебето мъжът ми разлепяше обяви навън.

Рано сутринта някой почука на врата. Беше Коледа. Събудих се и отворих вратата и гледам на прага ми е застанала една млада жена -боса, с раздърпани дрехи, държаща обявата в ръце. Поканих я да влезе вътре, защото навън камъни и дървета се пукаха от студ. Вятърът пееше своята мразовита песен, а температурите бяха под нулата . Клоните тракаха по прозорците и бурята вилнееше със всички сили.

Тя сподели, че детето е нейно, но не искаше да го вземе, а искаше да го задържим, за да се грижи, за него. Тя ми каза, че го е оставила пред църквата, защото е искала да си намери по-добър дом и добри хора, които да се грижат за него, да го обичат като негови биологични родители. Благодарих и сърцето ми потрепна. От толкова време си мечтаех да си имам своя рожба, а ето сега, точно на Коледа, мечтите ми се сбъднаха!  

Жената беше облечена с разпокъсани дрехи и корема и стържеше от глад. Понеже беше Коледа и тя ме дари с най -голямото щастие на света , реших и аз да и помогна.Позволих и да се изкъпе и и дадох чисти дрехи,  помолих я да остане за вечеря, за да не прекара цялата си Коледа сама. Все пак, никой не заслужава да остане сам на този свят празник. Казах и, че може да идва да вижда детето си, когато си поиска и тя се разплака пред моите очи,прегърна ме толкова силно, че не можех да помръдна, благодари ми за всичко което направих за нея и детето и.

Това беше чудото на Коледа, не подаръците а самия жест, любовта, приятелството, майчинството и всичко това, което не е материално а поднесено с любов.Вярата, надеждата и любовта… Дълго време се чудех как да кръстя детето. След всичко това, което се случи за тези два дена, реших да се казва Божидар!