СИНЬО (КОСМИЧЕСКО СИНЬО) ЛЯТО

Автор: Хавиер Билбао

Идваше лятната ваканция – на Земята всички Велики географски открития вече бяха направени отдавна, затова обърнах поглед нагоре, към Космоса, посоката на моето лятно приключение, за което ще ви разкажа.

Тя се усмихваше в съня си, защото сънуваше отново онези невероятни, приказни сияния, които идваха от далечна галактика и сякаш шептяха нейното име. Тя спеше озарена, а трапчинките на лицето й сякаш бяха побрали капчици от приказното сияние. Лайра, милата му сестричка!

DN познаваше това нейно изражение, тя му беше разказвала своя вълшебен сън, който я спохождаше отново и отново. Той много искаше да стигне до това далечно кътче на галактиката и да й донесе парченце или капчица от нейната сияйна мечта. DN отдавна замисляше галактическо пътешествие, но го пазеше в тайна – щеше да й разкаже и покаже, когато се върне. Той оправи немирната златиста къдрица, падаща на челото й, затвори тихо вратата и тръгна. В една далечна галактика го очакваха!

Да, очаквах DN с нетърпение тук, на Земята, за най-невероятната лятна ваканция в живота ми! Срещнах своя космически приятел на едно от пътешествията ми до далечна екзопланета, подобна на Земята. Тъй като той ме посрещна особено мило и гостоприемно, аз също го поканих на гости на нашата синя планета.

DN пристигна със своя дроид, DND, който, подобно на някой домашни любимци, се оказа дроид с характер. DND беше изключително любопитен и беше пристрастен към мисията си да търси източници на живот в космическото пространство. Освен това, дроидът имаше силно развито чувство за хумор, беше ценител на космическата красота и правеше невероятни, зашеметяващи снимки.

Една вечер четях на DN  една от любимите ми книги «Другите светове на Алби Брайт». Бях стигнал до момента, когато таткото на Алби му разказва за експеримента с двата процепа:

«По време на експеримента атомът понякога минава през лявата дупка, понякога – през дясната, но когато никой не гледа, явно минава и през двете дупки едновременно

Прочитайки това и двамата вече се търкаляхме на земята от смях. DN изглежда искаше да ми каже нещо, но от устата му излизаха само звуци като «снус», «снус-мум», след което смехът отново заливаше и двама ни. Накрая той сподели, че на неговата планета, това е закон от квантовата физика, който децата познават като Снусмумрик.

Разказа ми за баща си, който бил катерач и с такава лекота катерел, че понякога DN се чудел, дали тялото на баща му е материя или енергия. Направихме серия лицеви опори, за да сме сигурни, че и нашите тела са силни и гъвкави като потоци енергия.

На сутринта DN откри, че неговият дроид е изчезнал, заедно с капсулата си. Той не изглеждаше особено изненадан и сподели, че дроидът му е доста своенравен и не веднъж му е поднасял подобни изненади. Приятелят ми каза, че знае точно какво се е случило – любопитният и нетърпелив DND беше тръгнал на пътешествие сам, този път из новата и загадъчна Слънчева система.

С DN решихме да направим план и да тръгнем да търсим дроида. Имаше голяма вероятност да го намерим на място, което отговаря на две основни характеристики: има вероятни източници на живот и е изумително красиво.

Заехме се да направим списък на подобни места и като истински учени очертахме траекторията на нашето пътешествие. Първата ни цел щеше да е Сатурн и един от неговите спътници, Енцелад, а след това, щяхме да поемем към Юпитер.

         Кой казва, че на Сатурн няма живот? Диамантените дъждове изглежда привличат пирати от цялата галактика и ние попаднахме на разбита капсула, с малко извънземно същество, което нарекохме „джайънт“, тъй като носеше голяма торба с диаманти, в пъти по-голяма от него, подобно на землянска мравка, която мъкне товар сто пъти по-тежък от самата нея. Нищо обаче не може да се сравни с красотата на Енцелад! Той е като „перла в короната“, дори купища диаманти не могат да го засенчат, а и никой не може да го открадне.

         Дългото пътуване ни отне толкова, колкото да прочетем поредицата за „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ и да разплетем всички сложни семейни отношения на древногръцките богове, титани и герои, с чиито имена се срещахме из цялата Слънчева система. Много се забавлявахме и кръстихме нашия кораб Фестус.

Заедно с DN направихме най-славното и вълнуващо космическо пътешествие. Дроидът DND имаше известна преднина и ние не го открихме нито на Сатурн, нито на Енцелад. Открихме го чак на Юпитер. Той наблюдаваше замечтано удивителните аврори и ни очакваше с две чаши горещ шоколад. Беше направил великолепни снимки, от които разбрахме, че е следвал изцяло очертаната от нас траектория и нашите предположения, къде би могъл да отиде, се оказаха съвсем верни!

         DN беше като хипнотизиран от величествената гледка на аврорите, защото позна в тях сиянията от съня на Лайра. В трапчинките на лицето й отново щаха да грейнат капчици от приказното сияние, този път не на сън! В случай че и вие имате галактически сънища, вярвайте в тях и бъдете готови да ги последвате. Тях вероятно наистина ги има в някое далечно кътче на галактиката, стига да сте готови за пътешествие, за да ги откриете!

Лятото има странни измерения в Космоса. Заради шеметните скорости на придвижване, лятната ваканция там изглежда по-дълга от всякога, но едно е сигурно, тя никога не стига! Човек и добре да живее, идва септември и тръгва на училище!