Наз Камбер Кадир, 11 г., с. Лясково

Имало едно време две момчета –едното добро, а другото лошо. Въпреки това те били най-добри приятели. Веднъж децата спечелили  състезание по ориентиране и ги наградили с разходка в гората. Като вървели, забелязали изоставена дървена къщичка. Решили да влязат в нея. Отворили вратата и някаква сила ги дръпнала навътре. Попаднали на планетата, наричана Криптон. Учудили се и тръгнали на изток. Вървели, вървели, по пътя срещнали криптонянин, който можел да говори като хората.

– Кой си ти? – попитали момчетата.

– Повелителят на извънземните. – отговорил той.  – Искате ли да ви заведа в кралството ми?

– Не искаме! – казали децата. – Ние искаме да се върнем на Земята.

Извънземният бил много лош, но се правел на добър.  Той хипнотизирал приятелите и ги завел във владенията си.  Заключил ги в една стая, която нямала прозорец. Там имало още много затворени хора: и деца, и възрастни. Там прекарали три дена и три нощи. Един от пазачите бил лична прислуга на краля.

– Ще ви спася, но ще ме вземете  с вас на Земята! – предложил слугата.

– Дадено, само намери начин да ни измъкнеш – съгласили се момчетата.

Една вечер слугата сложил сънотворнохапче в напитката на господаря си. Той заспал дълбоко. Прислужникът взел ключа и отворил вратата на стаята. Момчетата излезли.

– Да спасим и другите хора! – помолило доброто момче.

– Остави ги! Да спасим себе си – това е достатъчно! – рекло лошото момче.

Докато спорели, владетелят се събудил. Първото момче бързо отворило всички изходи и извело затворниците навън. Те се втурнали и минали през  вратата, през която дошли земните деца. Тя веднага се затворила след тях. Тичайки, лошото момче се спънало и паднало, но никой не го забелязал, за да му помогне, дори и неговият приятел. Така то останало завинаги на планетата Криптон.