Като златна верига

Айшен Мръцова

   Колко пъти през нощта проверяваме часовника и откриваме, че тиктака? Искаме да заспим, на съня не идва, а ние продължаваме да се хвърляме и обръщаме. В такива моменти най-често започваме да мислим за утрешния ден, да кроим планове или да разсъждаваме над въпросните без отговори, които ни тормозят. Но когато сме развълнувани или притеснени за или от нещо е дори още по-невъзможно да заспим.

   Когато си легна вечер не винаги успявам да заспя. Колкото и да се опитвам да не ангажирам ума си с излишни мисли, толкова повече те настояват да бъдат обмислени. В повечето случаи именно заради такива мисли ми е трудно да заспя. Когато това се случи, се опитвам да се изтръгна от тези мисли и чрез многобройни опити да заспя. Един от тях е четенето.

   Аз съм от хората, които обичат да четат и това ми действа успокояващо. Когато чета вечер то напряга и изтощава мозъка ми. Винаги внимавам обаче да не чета нещо вълнуващо, което да ме развълнува и да не мога да заспя.

   Гледането на филм също ме приспива. Предпочитам обаче филма да е чуждестранен и със субтитри, защото четенето на субтитрите влияе на мозъка ми по същия начин като четенето на книга.

   Когато четенето не ми помогне да заспя изморявам мозъка си чрез гледане на телевизия. В повечето случаи не мога да кажа, че гледам телевизията, а по-скоро, че я слушам. Така умът ми е зает с нещо неутрално, слуша и уж внимава, но не ме занимава с излишни мисли. Слушането на аудио книга също ми действа по този начин.

   Тези неща не ми влизат в употреба кой знае колко често, защото имам свой интересен начин да заспивам. Когато си легна започвам да създавам история, в която аз съм в главната роля. Всяка вечер след това добавям по малко съм нея. В тази история всичко е възможно, защото това е моята история. В нея се случват неща, които в реалния живот са невъзможни. В нея участват хора, които може би никога няма да видя на живо. В тази история мога да съм каквато и която си поискам, намирам се на най-невероятните места, които можете да си представите. С две думи чрез тази история живея в своя собствен перфектен свят. Но разбира се всичко е само в мислите ми. Аз имам своята представа за перфектен свят, за всеки този свят е различен. Някой може да си представи, че е част от най-великите световни тайни, а друг, че има необикновени способности. Въображението е нещо могъщо и безгранично.

   Но всички знаем, че дори след дълги опити ние най-накрая заспиваме. Това е нещо, от което всички се нуждаем. И може би ще попаднем в своя перфектен свят.

   Сънят е златната верига, която държи тялото ни съединено. Не трябва да губим времето, което можем да прекараме в сън. Както имаме време за разговори, така трябва да имаме и време за сън.