Киното в ума ни

Ани Колаксъзова, 15г.

Светът на сънищата. Това е място, където мозъкът ни се развихря и създава купища истории,  с които да ни занимава по време на почивката на тялото ни. Истории най-различни – някои толкова невероятни, уникални и магически, че си мислиш „Това може да се случи само в главата ми.”, други толкова реални и правдоподобни, че се питаш, когато се събудиш „Сигурен ли си, че това не се случи наистина”. Времето, прекарано в това безплатно кино е страхотно, но понякога пътят до там не е особено лесен.

  Когато човек не може да заспи, това е, или защото изпитва някоя неукротимо силна емоция, или защото му е останала още енергия за харчене. А аз съм спец във второто и знам как да се справям в такива безсънни нощи.

Тактика №1: Занимавам се с нещо, което да ме изтощи или просто да ми отвлича вниманието. Книга и филм или сериал вършат работа, но не винаги. В малка част от случаите очите ми се уморяват и заспивам, в другата част – се оказвам с докрай прочетена книга в ръка или с финалните надписи на филма пред очите си, по средата на нощта.

Тактика №2: Преструвам се на заспала, планирайки следващия ден. Но в един момент вече съм планирала целия си живот и продължавам да се въртя в леглото поне още 1 час.

  Тези методи проработват рано или късно. Странното е, че всичко става изведнъж и не усещаш кога си се унесъл и вече си се настанил пред кино екрана с напитка и пуканки в ръце, очаквайки следващия си сън. Не можеш да си избереш жанр, но затова е толкова вълнуващо и интересно. Например една вечер „гледах” фантастика, в която аз бях главния герой.

  Аз бях вещица. Бяха ме заключили в малка стая с дървен под и дърворезба по тавана, олющена боя по стените. Това беше затвор за опасни или болни вещици и вещери, а аз бях прекалено силна и необуздана. Осъзнавайки, че още не са ми източили силите или нещо подобно, седнах на земята със скръстени крака и започнах да правя заклинание. Около мен се появиха свещи, а аз се свързах с приятел, затворен на долния етаж. Името му беше Итън и нямаше сили, което при вещиците се считаше за болест, но за сметка на това беше страшно умен. Той ми даде идея, план за действие. Минути по-късно дойде една възрастна жена да ме провери, а аз вече бях застанала на позиция. Невидима до касата на вратата. Когато видя, че ме няма, направи глупавият ход да остави вратата широко отворена и да тръгне да ме търси в стаята, а така нещата станаха още по-лесни. Не си губех времето, измъкнах се и слязох пред стаята на Итън, свързах се отново с него и му предадох от невидимостта си, използвайки сили на ръба на възможностите си. Точно по план друга надзирателка идваше към неговата стая. Приятелят ми използваше моята техника, а надзирателката допусна същата грешка. Запътихме се към западния вход на сградата и отидохме в обора. Там имаше зайче, което трябваше да спасим по незнайни причини. Силите ми отслабнаха значително, вече не бяхме невидими, което стана в най-неподходящия момент – на портите бяха застанали двете надзирателки и се взираха в нас ядосано. Заловиха ни отново и сънят свърши.

  Когато се събудих не се примирих с края на историята, представих си я отново. Измислих предистория, добавих детайли и край. Този сън включи въображението ми на макс и сега тази история е на път да се превърне в книга.   Ние хората помним само 10% от това, което сънуваме. Останалите 90% забравяме 5 минути след като се събудим. Тези 10% почти винаги значат нещо. Защо иначе ще се пишат съновници? Сънищата са нещо магическо, те са пълни с изненади и идеи, от които можем да се възползваме в будно състояние. Трябва да се радваме, че съществуват.