В средата на моята душа

Ванеса Даскалова, 16 години

Какво ли би било, ако преди 3 години не бях взела това съдбоносно, променящо изцяло живота ми, решение? Какво, ако не бях направила тази драстична промяна? Коя съм аз? Защо съм родена точно на това място и защо има толкова много хора, които се опитват да стъпчат моето АЗ?

Сега да плача ли? Да престана ли да мисля? Но как да спра мислите си, които с бясна скорост се лутат в главата ми?  Точно това ми пречи да заспя. Прави ме неспокойна и раздразнителна. Когато не мога да спя, обикновено отключвам съзнанието си за другите измерения. Представям си случки, които са се случили, които е възможно да се случат и такива, които никога няма да бъдат реалност.

Освен това, в такива моменти си спомням. Когато не мога да спя, се връщам обратно през лентата на живота си и понякога ме обхваща носталгично чувство. Много често ме хваща яд за събития, които съм можела да предотвратя, или пък за думи, които съм можела да си премълча. За излишни глупави караници и драми, които съм можела да избегна. Но в момента, в който се замисля за това дали бих променила всичко, което е станало, си казвам „Не, това е животът и щом събитията са се развили по този начин, ами явно трябва да си останат така.“ Има неща, за които съжалявам, и такива, които се радвам, че съм направила, но каквото и да е, не бих върнала времето назад. Защото смисълът на живота е да се учим от грешките си и да вървим напред. Дори когато се спънем и паднем на земята, дори когато не виждаме и капка надежда и не чувстваме подкрепа от никого, ние трябва да продължим напред, независимо какво  ни коства, защото себеизрастването и най-сладката наслада, която ще усетим, е насладата след горчивината, която сме преодолели.

Когато не мога да заспя, не мога да намеря покой от хилядите блуждаещи мисли в съзнанието си. Непрестанно се лутам от поля с бурени и плевели, които спъват мисълта ми и натоварват съзнанието ми. Когато не мога да заспя, не съм спокойна. Изпитвам хиляди емоции и понякога дори душевна болка. Изпитвам нужда да споделя на някого, но тогава се появяват неспокойството, страхът и съмнението. Обединявайки се, те създават една много по-силна емоция, която избухва, като създава черна дупка, която заема място точно в средата на моята душа. Един път създадена ли е тази депресивна дупка, тя няма заличаване. Единствено от нас самите зависи дали тя ще расте, или ще успеем да я държим в минимални размери. Когато не може да заспи, човек най-често се терзае от случки, станали  този или онзи ден. Спомените са другата страна, заради която на съзнанието му е трудно да се успокои и да намали оборотите на работата си.