Падаща звезда

Бояна Йорданова , 13 г.

Денят минаваше едва-едва, секундите се превръщаха в минути, а те – в часове. Краят му най- накрая се видя в нощното лятно небе, изпълнено със звезди. Обитателите на едно отдалечено кътче от центъра на града вече бяха заспали почти до един. Можеше дори да се каже всички без едно момиченце, чието име ние не знаем. То стискаше с две ръце чаша с топло мляко и бавно отпиваше от него. Детето не можеше да заспи. То стоеше до прозореца и оттам наблюдаваше блещукащите звезди, които тази нощ озаряваха земята с необикновена красота.

 Момиченцето жадуваше да ги докосне. То знаеше, че тази вечер няма да заспи, не и докато не види падаща звезда. Искаше да си пожелае нещо, нещо изключително важно за него. Искаше да види майка си, искаше да я види отново след фаталната катастрофа. Детето знаеше, че тя е там. Усещаше как майчините й очи я обгръщат с топлина.

 Момиченцето заспа, облегнато на прозореца, с чашата в ръце. Тази топлина беше напълно достатъчна за него. Секунди по-късно небето се изпъстри с още звезди, които осветиха детската стая. Момичето се усмихна в съня си.

 Една падаща звезда изпъстри небето и събра заедно в съня две души- на майка и на дъщеря.