Замъкът на времето

Ана-Мария, 13г.

В едно далечно царство, в което живеели цар и царица, постоянно било мрачно. Времето в кралството се влияело от настроението на жителите в замъка. Мрачното небе и силният дъжд показвали тъгата на господарите в царството. От няколко дни в кралството времето било студено и дори не се показвало слънцето, което е тяхната надеждна усмивка. То се опитвало да си прокара красивите лъчи през тъмните облаци, но те били по-могъщи от него и го заобикаляли, така че светещото тяло да не може да зарадва хората в мрачния замък. Поданиците на краля и кралицата се опитвали да ги накарат да се усмихнат, но не успявали

Един ден в царството на господарите се появил пред очите им сияещ ангел, който им казал:
– Аз съм вашият ангел пазител, дойдох от далеч, за да ви кажа, че това, което искате ще се случи, само ако го желаете истински и с усмивка всичко ще ви се нареди.
След тези уверени думи на белия дух той изчезнал изведнъж и никой повече не го видял в кралството. Господарите на замъка мислили дълго време върху думите на пазителя им и разбрали какво трябва да направят, за да изпълнят единствената си мечта. Те го послушали и точно в този нов ден изгряло слънцето иззад тъмния фон на небето. Облаците станали бели и пухкави, а светещата звезда греела щастливо.
На следващата утрин се родило момиченце на царя и царицата, които били тъй весели и отпразнували рождения му ден много тържествено с участието на всички в царството. Детето се казвало Снежинка, защото приличало много на добрия ангел, който дал вяра на краля и кралицата, че това силно желание за дъщеря ще се сбъдне. Сега те само искали тя да бъде радостна винаги и да раздава милосърдно надежда. И това се случило, когато тя пораснала, родителите ѝ осъзнали, че съвсем малко им е трябвало, за да оцветят живота си.

Принцесата растяла бавно на височина, но се развивала бързо на добри дела и красотата ѝ се увеличавала все повече, когато се усмихвала. Родителите ѝ се гордеели с нея и много я обичали. Когато наближил рожденият ѝ ден обаче, царицата я попитала:
– Мила, наближава рожденната ти дата, какво би желала ти най-много по случай празника си?
– Аз искам само вие да сте щастливи и да сбъдвате мечтите си, това ще ме радва много, дори да нямам подаръци, аз ще имам вас. – отговорила с благодарност младата девойка.
– Благодаря ти много, скъпа Снежинка, но ти си нашата мечта, на мен и на краля. – казала с голямо въодушевление кралицата. Със светещите си очи, принцесата казала:
– Имам едно и единствено желание, и то е да мога да изляза от пределите на замъка, за да видя широкия свят на други места.
– Разбира се, че може, само трябва да се пазиш добре. – продумала царицата.
Не след дълго дошъл рожденият ден на детето, пуснали я господарите и тя тръгнала по пътя на мечтата си.
Когато се върнала, тя носела със себе си красив букет с различни видове бели цветя, била много жизнерадостна, а след нея ходели бели зайци и летели бели птици. Кралят и кралицата много се радвали, че дъщеря им е добре и щастлива, а тя самата разказвала на всички в замъка как е срещала животни и засмяни растения. Накрая на историята си девойката казала:
– Аз преживях нещо голямо и то благодарение на вас, щом изпълнихте това мое единствено желание значи, че ще ви се върне още повече, когато дойде вашият празник, никога няма да забравя постъпката ви.

После тя се усмихнала истински и продължила да се грижи за самотните животни, които я били последвали, а цветята принцесата посадила и те продължили да живеят засмени в царството. Времето никога повече не било мрачно и тъмно, а светло и весело. Слънцето никога повече не залязвало, а греело с най-незабравима топлина и излъчвало все така надежда по пътя към върха на всички добри същества. Тогава хората разбрали, че усмивката може да променя всичко, щом е искрена и благородна.