Пижамено парти

Бояна Николова, 10 г.

Здравейте,  нали  не сте  ме  забравили? Аз  съм  Анастасия. С моите  приятелки  ще  си  правим  пижамено  парти. Те ще  дойдат у нас, но първо трябва да попитам  мама и тати!

  -Мамо, тате, може ли да  дойдат  приятелките ми на пижамено  парти?

  -Разбира се, че могат  да дойдат. – каза тати.

  -Нека дойдат. – каза мама.

  -Много ви благодаря, мамо и тати.

  -Ало, Надя и Дари, мама и тати казаха,че можете да дойдете .

  -Супер. Утре ще дойдем.- казаха Надя и Дари.

  -Ало, Габи,  можеш да дойдеш.

  -Чудесно ще дойда утре. – каза Габи.

Вече е утре. Много се радвам. Някой чука на вратата. Това са моите приятелки.

  -Здравейте! Много се радвам, че сте тук. Много ще се забавляваме.

Играхме много игри- на гоненица, криеница, карти, подавахме си топка, „Не се сърди, човече“ и на дама. А, забравих да ви кажа, че те ще останат  за пет дни.

Стана време за лягане. Но аз казах тайно на приятелките ми, че няма да  спим цялата вечер. Те казаха, че са съгласни. Мигът настъпи, всички заспаха. Само аз и моите приятелки не спяхме. Играхме на карти, гледахме „Пепеляшка“ и „Рататуй“ филм.

Стана закуска, ядохме палачинки. И така не спахме и петте дни. Бяхме много изморени. Стояхме будни цялата вечер, а на сутринта заспивахме. И стана време да си тръгват. Когато си тръгнаха, аз се пльоснах на леглото и заспах. Така разбрах, че сънят е много, ама наистина много важен. Е, чао , за сега. Ще се видим друг път.