Автор: Ния Пантева
На една малка тиха уличка живееше момиченце на име Нина. Тя беше на шест и половина и на петнадесети септември трябваше да е в първи клас. Нина беше родена на петнадесети септември, но тя не искаше да бъде в първи клас, защото се притесняваше каква ще бъде учителката й. Майка й все казваше, че когато е била на нейните години, нейната майка я уверявала, че всичко ще бъде наред. Но Нина не познаваше баба си, защото беше починала отдавна, и не знаеше дали е така или не.
Изведнъж нещо я откъсна от мислите й и привлече вниманието й. Голям камион спря пред съседната къща. Нина видя да разтоварват от него какво ли не – пиано, много книги, материали за рисуване и различни творчески неща. Имаше и кашони с играчки и Нина много се зарадва, защото мислеше, че ще се нанесат деца. Един следобед реши да провери кой живее в съседната къща, прозорците на която бяха обсипани с цветя. Нина натисна копчето на звънеца, но нищо не се чу, а след това прочете на табела до вратата следния надпис „Звънецът не звъни умишлено, врата е винаги отворена за посетители.“ Нина си помисли: „Леле?! Кой човек оставя винаги отворена врата?“ В къщата имаше жена на около 50-60 години, която правеше венец от цветя. Тя покани момичето и каза, че името й е Елизабета, но може да й казва Елиза, Лиз, Лизи, Бети или както поиска, както и че вратата й е винаги отворена. Нина ходеше всеки ден при новата съседка и научаваше много интересни нови неща като това, че слончетата се раждат след двадесет месеца бременност и много други. С Елизабета майсториха различни неща, рисуваха, показваше и как се свири на пианото. Двете се забавляваха много, а летните месеци отлетяха бързо.
Дойде петнадесети септември. Нина отиде в училището, като родителите й я заведоха, но си тръгнаха, за да подготвят партито за рождения й ден. Момичето притеснено се нареди при класа си и изведнъж се смая, защото видя коя е нейната учителка. Беше Елизабета. Нина се зарадва много, защото знаеше, че има най-невероятния и добър учител на света. Предстоеше ѝ едно дълго и забавно приключение в училище, но тя беше готова за него и не се боеше, защото знаеше, че има опора и подкрепа от учителката си.
