Три думички

Петромира Стоилова , 12 г.

В моето училище всички сме приятели. Учим, играем и се забавляваме заедно. Понякога се караме, но бързо ни минава , защото се обичаме.

Един ден госпожата доведе в класа нова ученичка. Кожата и беше мургава, и не можеше да чете и пише , а ние сме ученици в четвърти клас. Всички страняха от нея и тя стоеше сама на последния чин дори и през голямото междучасие. Не говореше с никой, не искаше нищо.

Но две момчета от нашия клас искаха да научат повече за нея. Разпитваха я, тя не им отговаряше. Тогава едното момче блъсна моливника и със сила и го събори на земята. Тя се разплака. Много ми дожаля. Вдигнах моливника и седнах при нея. Тя ми се усмихна през сълзи. Очите и бяха големи, черни и невероятно красиви. Когато се усмихна , те грейнаха от щастие. Стана ми много приятно , че тя ме прие.
Вече сме приятелки. Тя се оказа прекрасно дете. Весела , добра и дружелюбна. Помагам и в уроците и домашните, и тя бързо напредва. Нейните успехи много ме радват.И двете сме щастливи от това приятелство.
Не мисля, че има значение дали сме различни по пол, произход и цвят на кожата. След като живеем в една страна и в един град, учим в едно училище, имаме едни права и задължения, играем на едни и същи игри и изпитваме едни и същи чувства. Нищо не ни разделя. Колко прекрасно би било, ако всички хора го разберат и станат по- добри към останалите. Тайната за това е само в тези мои три любими думички- приятелство, уважение, любов! С тях се случват чудеса!