СЪБОТА ВЕЧЕР

От: Деница Петрова, 13 г,

Събота вечер е. Не знам какво ми се прави. Решавам да напиша традиционното си писмо до Дядо Коледа. Мисля,мисля,мисля…Какво да си поискам?!  Какво нямам все още ? Мисля,мисля,мисля…Започвам!

Мили дядо Коледа!

Тази година желанието ми към теб е малко по-особено. Всъщност можеше да поискам нещо много по-различно. Сегашният ми телефон е счупен и има доста пукнатини и разбира се исках тази Коледа да ми донесеш нов, но когато поглеждах към всяка една от тях се сещах за някой, който в момента стои гладен. Сещах се  и за някой, който е навън и му е студено, защото няма дом, където да се прибере. Убедих се напълно, че има много по-важни неща от желанието ми да притежавам нещо, което няма да е по-различно от това, което имам сега. В мен все още съществува дори и малката надежда, че в хората по света е останала поне малко бликаща доброта, която да ни подтиква да правим хубави неща за другите около нас. За жалост има толкова много хора, които не са благодарни, за това което притежават. Затова единственото нещо, което искам е малко невъзможно, но все пак моля те опитай се да го изпълниш. Искам да има по-малко семейства, които нямат пари да купят на децата си това от което имат нужда. Когато влязат в магазина да гледат другите как си купуват различни неща, а те да знаят, че не могат да си ги позволят, защото ако сега си купят нещо няма да има какво да сложат вечерта на трапезата. Дори има и такива, които каквото и да правят си лягат гладни. Не искам пред църквите да стоят хора и да се молят за стотинки. Не искам, когато вървя по пътя, пред мен да застават хора, които молят да им дам пари за да се нахранят. Нека намалее броят на майките с болните деца, които са с толкова малки доходи. Дано децата, които са изоставени от родителите си и са в домовете за сираци, да бъдат осиновявани, за да може да се чувстват обичани. И най-важното: искам да няма такива, които се подиграват на всички тези хора, които не притежават това, което имат те. Знам, че винаги ще има такива, но нека са по-малко. Нека това да е за мен тази Коледа – без подарък, но всъщност  подарък от сърце за някой друг. Благодаря ти от сърце!  Да сътворим двамата  коледната приказка на всеки вярващ в чудеса.  

Твоя вечна почитателка и приятелка – Деница от Карнобат