Коледен дар

От: Андре Димитров, 9 години;  3-ти  клас  Българско училище „Иван Вазов”- Париж, Франция

Бъдни  вечер е. Навън вали сняг и вятърът разговаря със снежинките. А вкъщи е топло, светло, уютно. Всички сме седнали заедно около украсената маса. Разговаряме и се смеем. Вечерята, приготвена от мама, е много вкусна. В очите на всички ни има любов.

Става късно. Време е да си лягам. Но не мога да заспя. Мисля. Мисля си за децата, които не са със семействата си, нямат храна и топлина. Знам, че има такива деца. Става ми мъчно, но неусетно заспивам.

Събуждам се на другия ден. Вече е Коледа. Скачам усмихнат от леглото и се втурвам към елхата с подаръците. Много са и чакат да ги отворя. Вече махам шарената хартия на мечтания подарък, но преди да го отворя се спирам.

Странно, но се чувствам зле. Сещам се отново за самотните, гладни, бедни и нещастни деца по света. Вече не искам подаръци. Желанието ми е да дам това, което съм получил на самотните деца по света и така да им подаря една усмивка и малко топлина.

Казвам това на мама и тате. Те ми се усмихват одобрително. В този момент разбирам, че аз имам всичко. 

Магията на Коледа е доброто, което ние самите създаваме. Тя е в сърцето на всеки от нас.