Чудесата се случват в сърцата

Теодора Димитрова, 15 години

В една тъмна декемврийска вечер, Йордан взимаше дърва, за да поддържа огъня в печката. Той беше обикновен рибар. Всеки ден слагаше шапката си, дебелото яке, големите ботуши и се запътваше към Дунава. Нямаше много пари, но правеше всичко за жена си и двете си дъщери. Съпругата му, Стоянка, беше домакинята в дома и припечелваше  понякога, като чистеше по къщите. В дома им тя полагаше много грижи за домашния уют и винаги държеше да е подредено и чисто. По-голямата им дъщеря, Мария, тъкмо бе навършила 12 години и обичаше да помага на майка си с домакинската работа, а Елена беше още само на 6 години.

Коледа наближаваше и семейството се подготвяше за настъпващия празник. Когато рибарят се прибра, всички  го чакаха, за да започнат да украсяват заедно. Те имаха средно голяма естествена елха, която техен приятел им подаряваше всяка година. Играчките за дръвчето бяха стъклени, но с годините намаляха, “благодарение” на малката Елена. Украсата беше готова и венецът беше закачен на вратата на къщата. Техният дом бе малък, но много уютен, изцяло дървен, и се намираше близо до Дунава в Силистра. Както всяка вечер, Стоянка бе приготвила вкусна вечеря. Често се ядеше риба и рядко се разнообразяваше, заради финансовото състояние на семейството. След като децата се нахранваха, бяха готови по леглата, завити с дебелите одеяла, чакайки своята поредна приказка. Макар само на 12 години, Мария винаги гледаше сестра си след училище, когато родителите й бяха заети.

Сутрините Таня изпращаше дъщеря си до школото. Навън валеше сняг и духаше силен вятър. Дърветата спяха, нямаше ги песните на пойните птици. Настъпи тишина, а коледните лампички светеха силно измежду гъстата мъгла. Йордан се мъчеше да хване поредната риба, която да продаде. Той имаше притеснение да не остави семейството си без коледната радост, коледният подарък. Не искаше да бъдат нещастни. Тези мисли го преследваха всеки ден затова не се отказваше. В края на деня той винаги успяваше да продаде 3-4 риби. Рибарят често се ограничаваше и заделяше пари за спешни случаи. Таня работеше, когато може, и както съпруга си, също не харчеше много. Макар че не показваха често любовта си, тя се усещаше. Те винаги взимаха решенията лесно и имаха едно мнение по въпросите, допълваха се.

Коледа както и Бъдни вечер чукаха на вратата, а семейството не знаеше за кое да се притеснява по напред. На Бъдни вечер се яде постно, което значеше, че семейството ще трябва да разнообрази вечерята си. Майката вече бе започнала да мисли менюто за празниците. На масата трябваше да има поне 7 постни ястия. Варен фасул, варено жито, лук, чесън, сарми, мед… и една домашна пита, каза си тя. Стоянка вече по-спокойна, събра всички заделени пари, които семейството имаше и излезе из Силистра. Мария гледаше по-малката си сестричка у дома, както винаги. Майката обикаляше дълго по магазините, докато най-накрая не хареса едни хубави чорапки за голямата си дъщеря, а на малката тя намери цветни боички, с които да рисува. Парите не й стигнаха, но продавачите бяха разбрани и мили хора.

Привечер, по-рано от обичайното, вече всички си бяха вкъщи. Беше 23-ти декември и родителите знаеха, че трябва да обсъдят задълженията, които имаха за идния ден. Опаковаха заедно подаръците с вестници. Чувстваха облекчение, че децата им няма да останат без вкусна вечеря или подарък от Дядо Коледа. Моментът настъпи, беше денят преди Коледа. В къщата миришеше на вкусните ястия на майката, а печката гореше силно. Докато родителите им се подготвяха, Мими и Лени си играеха. Чистата покривка вече беше прилежно сложена заедно с една дълга свещ по средата на масата. Семейството седна на трапезата и каза своята молитва. Започнаха да ядат шумно вкусните ястия и да се наслаждават на домашния уют. Всички бяха  заедно, душите и сърцата ликуваха, храната беше вкусна, коремчетата бяха пълни и сити…

Децата заспиваха на масата, затова родителите им бързо ги сложиха по леглата. Двамата влюбени тихичко седяха на софрата, гледаха се и се усмихваха. Те бяха всичко един за друг. Навън ставаше все по-студено и по-студено. Усещаше се, че зимата е тук. Стана късно и беше време да си лягат. Не прибраха трапезата, защото вярваха, че техните близки покойни роднини ще дойдат на вечеря. Сложиха подаръците под елхата, след което дълбоко заспаха.

На следващата сутрин рано, рано децата нямаха търпение да видят какво им е донесъл Дядо Коледа. С голяма усмивка на лице те късаха опаковките. Двете сестрички подскачаха от радост като видяха какво има вътре, а Стоянка и Йордан не можеха да бъдат по- щастливи. Те нямаха подаръци, но любовта ги крепеше, тя бе техният дар… Знаеха, че материалното не беше най-важното. Зарадваха малките малчугани, а щастието в блещукащите им очи бе най-голямата им коледна ценност.

На Коледа е важно семейството да бъде заедно и да не забравя, че има свои хора, свое бъдеще, свой свят път. Йордан и Стоянка ценяха това, което имат, и се стремяха докрай да го съхранят и опазят.

Чудесата се случват в сърца, които обичат и вярват.

Весела Коледа!