Най- приключенската Коледа

От: Марилена Петкова , 3 клас

Беше денят преди Коледа. Зара и Калоян чакали с нетърпение тази година, защото и тяхното кученце Лара, щяло да получи подарък.

На  Коледната вечер, двете деца заспали под елхата с мисълта да посрещнат белобрадия старец. Когато се унесли в дълбок сън, под тях се отворил син и студен портал, в който паднали и се озовали на Северния полюс. Зара първа се събудила и казала:

-Защо тук е толкова студено? Май вече не сме на топло вкъщи.

Тя събудила брат си и тръгнали да търсят изход.Покрай тях имало само снежни преспи, в които се спъвали и падали. Калоян подал ръка на сестра  си и я попитал:

-Добре ли си?

-Да , добре съм, но мисля, че тук има нещо-отговорила му с учуден глас и започнала да рови.

Открила златен ключ с емблемата на джудже. Това било изгубеното ключе на едно от джуджетата на Дядо Коледа. Ключето било покрито с много разтопен сняг, който избърсали в блузите си.Зара го прибрала в джоба си, но изведнъж докато си говорили видели нещо в далечината. Някакво малко човече с необикновенни коледни дрехи. Разбрали това, защото оставяло големи стъпки по снега.

-Хей,хей-развикал се Калоян-изпуснал си си ключа!

-Какво правиш? То няма да те чуе.-обяснила му тя-Когато го срещнем пак ще му дадем ключа.- Тръгнали да търсят джуджето,но не го намерили и поседнали да си починат. Покрай тях се чули някакви звуци.Започнали да следят звуците, докато не стигнали мястото от където се чували.

-Виж!-провикнал се той-Има огромна пещера зад теб обърни се и виж.-Тя се обърнала и пещерата ги засмукала навътре.

-Това май е пещерата на йети?-зачудил се той.

-Глупости-отговорила му-това е само мит и не съществува,сигурно е пещера на бяла мечка.-Звуците се увеличавали, докато съществото  се появило пред тях.

-А-а-а това е йети а-а-а-а!-изпищяли двамата.

-Хей,хей здравейте гости-казало им с радостен глас-настанете се удобно, тъкмо правя горски чай за мен, но щом и вие сте тук ще стопля  по един и на вас.

-Но откъде си взел горски плодове, тук винаги е зима. Няма никакви градини.-зачудил се Калоян.

-Тук има-отговорило му то-аз я засадих и там си отглеждам различни плодове и зеленчуци като пидом и яголка с тях се изхранвам.Ако искате да ви я покажа само аз знам за нея никой друг даже и джуджето Палавко,а то е най-палавото джудже на Дядо  Коледа и името му го подсказва.

Когато отишли в градината, видели различни плодове и зеленчуци които не били виждали досега. На тръгване техният приятел  им дал пълна кошница с необикновенните зеленчуци и плодове

-Хайде да тръгваме-казали му двамата-Благодарим за разходката,но мама и татко ни чакат вкъщи. Довиждане!

На излизане от градината,започнали да търсят изход в пещерата,но опитите им били неуспешни. Накрая започнали да копаят дупка в снега, по която се спуснали, но отново попаднали сред снежните преспи, но и по-близо до джуджето

-Здравей-казал Калоян-защо си се разбързал така и как се казваш?

-Аз-казало джуджето-се казвам Палавко и трябва да отида при Дядо Коледа, но си изгубих ключа, докато бързах. Да сте го виждали някъде?

Двамата се спогледали и му казали:

-Ние се казваме Зара и Калоян,и намерихме твоето ключе! Заповядай!

-Хайде да тръгваме към работилницата на Дядо Коледа и да Ви запозная с него.

Тримата пристигнали и видели стареца да лежи на земята уморен.

-Може ли малко помощ, мили деца?-попитал той

Подали му ръка да стане. Зара попитала:

-Не знаем как да стигнем вкъщи за Бъдни вечер, а и още не сме подготвили подаръците за Коледа. Ще може ли да ни помогнеш,като ни покажеш пътя?

-Разбира се, моят елен Рудолф ще Ви отведе у дома, а колкото до подаръците-напротив Вие помогнахте на Палавко да открие ключето за склада с подаръците на всички деца по света. Благодаря Ви от тяхно име!

Децата си отишли у дома с радост в сърцата. Те получили най-големият подарък – приятелството с джуджето Палавко!