От: ДЕНИЦА КРАСИМИРОВА
Кой иска да бъде наистина сам? Понякога и най-самотният човек на земята има нужда от друг самотник като него. Кой не иска да има човек до себе си, в когото да се оглежда като в огледало? Две души, които са изпитвали едно и също чувство могат да покорят света. Някой, който да те разбира, без да трябва думи. Колко е хубаво, когато до нас има някой, който е готов на всичко и ни разбира. Радва се наравно с нас, обича ни колкото себе си и е готов на всичко за нашето щастие. Да усещаш до своето сърце още едно, което тупти по същия начин е нещо уникално, но това няма как да се случи ако се затворим в себе си. Да стоиш и да чакаш, без да знаеш защо и кого, е да живееш в свят без щастие. Щастие, топлина, споделеност, приятели. С тези неща се усещаш жив. Това са неща, за които си струва да престъпиш в непознатото. И дори и да паднеш, ще знаеш, че ти си го направил, а не някой друг. Ще усетиш силата си. Защото там, където има усещане, има бъдеще.
,,Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.“ – казва героят Мечо Пух от едноименния роман на Алън Милн. Колко истина се крие в тези прости наглед думички. Много, много прост начин да си намериш приятел.
Приятелите се печелят по-най милия начин. Може само в един комплимент да усетиш топлината и обичта. Тя те очаква на ъгъла. Трябва ти да я привлечеш. Да дадеш поне малко и от себе си. Да се обърнеш, когато си се забързал. Да завиеш, когато се налага да вървиш само напред. Леко да вдигнеш поглед и да пратиш лека усмивка на някой, който те гледа. Дори една усмивка може да промени всичко. Да събори всички стени и прегради. Нещо малко и незначително за теб, но важно за друг. И не трябват обяснения, спорове, молби. Само усещане, топлина, нещо истинско.
Ние държим ключа към всяка врата и стига да искаме да я отворим, това ще се случи, дори да трябва да превъзмогнем себе си и да загърбим егото си. Аз например искам споделеност. Да имам приятел, на който да споделя и най – съкровеното си желание. Искам някой, който дори да чуе най – откачената ми мечта, да каже : „Ще я сбъднем заедно! Мечтай!”. Искам вяра! Вяра в хората, вяра в твоите възможности, вяра в доброто! Искам надежда! Надежда в бъдещето, надежда в тъмното, надежда във всяко дете! Искам любов! Любов в семейството, любов в болката, любов в света!
Най-важно е да правим всичко с добри помисли, добри дела, с добри души. Трябва да бъдем преди всичко хора и да дадем шанс на всички, дори и тези, които никога не са били в обкръжението ни. Ние сме хора, за да обичаме и да правим останалите около нас щастливи. С добра душа и чисто сърце можем да достигнем високи върхове. Не трябва да чакаме на готово. Ако подадем ръка, подарим усмивка и направим нещо добро ще усетим едно удовлетворение. Ще живеем по-пълноценно. Ако имаме хубаво отношение, дори и малките жестове имат силата да построят едно желязно приятелство, изградено от доверие, обич и топлина. Всичко зависи от нас самите. И не си засаждай сам гора. Тръгни по пътечката със смели крачки. Може би някой те чака зад ъгъла!!!