СНЕЖНА БУРЯ

ОТ: Изабел Светославова Йорданова, 4 клас ОУ „Иван Вазов“, Силистра

Навън се разразила снежна буря. Една снежинка се отделила и кацнала на прозореца на една схлупена къщичка. Тя погледнала през него и видяла на леглото да лежи малко момиченце. То било болно, а майка му била толкова бедна, че не можела да купи дърва и да му направи топла чорбица. Личало си, че отдавна в нея не е горял огън.

Майката на детенцето приседнала до него, погалила го по челцето и му запяла нежна песен. На снежинката ѝ станало много тъжно. Една сълзица се търкулнала по лицето ѝ.

-Ех, сега да имам една вълшебна пръчица – си казала снежинката – щях да им донеса дърва и топла чорбица.

Тогава един лъч я докоснал и тя се стреснала. „Какво ли е това?“ – зачудила се снежинката и погледнала нагоре към небето. Там видяла една ярка звезда.

-Защо си тъжна, снежинке? – попитала звездата.

Снежинката ѝ разказала какво е видяла през прозореца. Тогава, звездичката ѝ казала:

-Не тъгувай! Погледни пред вратата.

Снежинката погледнала и що да види. Там стояла шейна пълна с дърва и голяма купа с топла чорбица. Тогава тя почукала на вратата. Майката се стреснала: „Кой ли е? Кой чука на вратата? Може да е някой, който да се е загубил в тази буря!“, си помислила и побързала да отвори вратата. Когато я отворила, ахнала изненадана. Там стояла шейна с дърва и купичка с топла чорбица.

-Кой ли ги е оставил? Навън няма никой! – зачудила се тя и побързала да ги прибере. Запалила огън  в печката, а дървата запукали игриво. Стаята се затоплила много бързо.

Майката взела от чорбичката и нахранила момиченцето. То се затоплило и руменина минала по бузките му. „Ще се оправи“ – помислила си майката и го целунала по челото.

Снежинката така се била загледала през прозореца, че не забелязала кога е преминала бурята. Един слънчев лъч я погалил. Тя се усмихнала доволна и се превърнала в капчица вода.