МАЛКИЯТ ГЕРОЙ

Ипек Нури Неджби и Елван Ерол Сюлейман, 12 г. , с. Караманци

Едно момче живеело с родителите си в малка къща в края на гората. Баща му бил лош човек.  Веднъж той заръчал на жена си да отиде за билки, но да не се бави. Тя взела кошницата и тръгнала по пътечката, която водела към гората. Късала лечебните треви и навлизала все по-навътре. Започнало да се стъмнява. До големите скали забелязала пещера. Светлината на луната огрявала входа, а вътре било тъмно. Жената видяла камъни и съчки. Подредила ги и запалила голям огън. Започнала да плаче, защото загубила пътя, който водел до тяхната къща.

В това време горкото ѝ дете се тревожело  и казало на баща си, че ще отиде да потърси своята майка . Но татко му се скарал и наредил да не излиза навън. В този момент една звезда дошла при него и  му рекла, че може да му помогне да намери майка си. Тръгнали по пътя, който се разделял на три. Детето попитало как ще разберат накъде е тръгнала жената. Тогава звездата огряла пътя, който бил в средата. Тръгнали по него и вървели, докато стигнали до едни големи скали. Момчето видяло пещерата, приближило се до нея и чуло плач. Помолило звездата да влязат вътре и видели майката на детето, която седяла до огъня и плачела. Момчето изтичало при нея и я прегърнало, а звездата огрявала обратния път към къщата им. Върнали се у дома, а лошия баща изгонили.

Майката и синът й заживели щастливо, а звездата винаги огрявала къщата със своята прекрасна  светлина.