ЕДИН ВЕСЕЛ СВЯТ

Магдалена Георгиева, СУ “Никола Йонков Вапцаров“- град Силистра

Имало едно време една чудна планета. Тя била Планетата на магиите, вълшебствата, приказките. Но там живеело едно дете, в което нямало никаква магия и никой не си играел с него.

Когато пораснало, то станало лош човек, който мечтаел да завладее тази Планета. Изобретил машини, с чиято помощ станал силен като великан и успял да сбъдне мечтата си. И всички станали мрачни и тъжни като него.

Е, не всички….Три деца- Ева, Стефи и Лили, които не били докоснати от магията, защото били в библиотеката, а там били защитени. Те се разхождали в парка, забелязали, че всичко било мрачно. Хората не се усмихвали. Изведнъж се появила една мрачна врата сред Нищото.

– Вижте тази врата! Хайде, да надникнем!- предложила Лили.
– Добре, хайде, какво чакаме!!!- каза Ева.
– След мен!- извика Стеф.

Още щом преминали през вратата, тя се затръшнала след тях и те се залюлели на всички страни.

– Олеле!!!- извикали трите изплашени приятелки.

Но не успели да извикат още веднъж, защото всичко утихнало и те се изтърколили на полянката в парка. Но всичко било различно. Нямало ги децата, които ритат топка и се люлеят на люлките. Нямало ги хората, които разхождат домашните си любимци. Даже щандът за сладолед и фреш липсвал. Всички хора били с тъмни дрехи, мрачни лица, изпълнени с тъга сърца.

– Къде сме попаднали? Това не е нашата Планета.- казала Ева.
– Уж всичко е същото……но ….-прошепнала Лили.
– Толкова е сиво, толкова е тъжно….Недоумявам как може да има толкова мъка…- просълзила се Стеф.

Те вървяли много смутени. Изведнъж пред тях се изправил огромен дворец. Той също бил сив, с високи мрачни кули, черни прозорци и каменни стени. Стражите веднага ги спрели. Завели ги при своя крал.

– Ваше Мрачно височество, това са нарушители.
– Какво правите в моя дворец?- казал кралят със сънен глас, защото изобщо не се наспал.
– Защо е толкова тъжно тук?- не се страхували трите момичета.
– Защото това е моята мечта! – Извикал гневно кралят.

Момичетата се спогледали. Намигнали и запяли приспивна песен….“Лека нощ и лек сън….“
Захъркал кралят. И в съня си бил намръщен. Заспали и стражите.

– Нямаме много време , момичета!- прошепнала Стефи. Аз отивам в библиотеката, а вие знаете какво трябва да сторите.

Ева отишла в компютърната зала и пуснала забавни детски филмчета. Лили отишла в телевизионното студио и започнала да предава наживо „Най-смешните новини“. А Стефи отишла в библиотеката и поставила в ръцете на краля и всеки поданик по една приключенска книга: “Емил от Льонеберя“,
„Пипи Дългото чорапче“, „Патиланци“, “Непослушковци“, „Малкият Никола“ и др.

Стефи започнала да чете на краля. Той се събудил, заслушал се и се засмял на приключенията на баба Цоцолана…..И светнало слънцето в целия си блясък. И се разлял смях навсякъде…..Станало цветно.

Кралят направил трите момичета съветнички-библиотекарки. Те помагали на хората като откривали подходяща книга за проблема. И така всички заживели весело и щастливо.