ВЪЛШЕБНИЯТ СВЯТ НА ИГРАЧКИТЕ

Никол Кънчева – гр. Шумен

Вие вярвате ли във вълшебства? Ако не аз ще Ви разкажа история, в която играчките говорят, пеят, играят и се веселят. Искате ли да я чуете?

Когато била малка Мия много обичала да играе с играчките си. Тя ги обичала, те били нейните най-добри приятели. И играчките я обичали. Но тя не знаела, че те могат да говорят.

Беше петък и се случи нещо странно. Госпожата на Мия им даде за задача през почивните дни да изберат коя любима играчка да занесат. Мия се натъжи:

– Как мога да избера любима играчка?
Ана-Мари каза, че ще занесе кученцето си Джако, Бен – динозавърът си Коко, Джени – поните си Луси, а Мария – бебето си Чарли. И тя още повече се натъжи.

– Но аз имам толкова много играчки и всички са ми любими. – помислило си малкото момиченце.

След това тя се разплакала и се осамотила. Госпожата я намерила и я попитала какво става. Тя обяснила за проблема и учителката ѝ казала да не се притеснява.
Дошла вечерта. Майката на Мия я взела от градина. Като се прибрали тя разказала на играчкте за задачата от госпожата и им обяснила, че ако взем мечето Теди, кученцето Сара ще се разсърди. Ако пък вземе мишока Додо лисичето Бедро ще се разсърди и така за всички играчки.

Докато тя вечеряла играчките обсъждали задачата от госпожата. Така и не успяли да се разберат какво да правят.

Когато Мия легнала се случило нещо ужасно – котето Пухчо кихнал и тя се уплашила. В стаята нямало никой освен нея и другарите ѝ. Нямало никой в стаята, дори и пред стаята.

Мия заспала. Другарите ѝ, играчките, отново се събрали на съвет и този път било, за да решат дали да кажат на Мия, че те могат да говорят. Всички освен Пухчо, смятали че е по-добре да не ѝ казват. Пухчо смятал, че ако знае ще ѝ бъде по лесно да реши коя играчка да избере да вземе с нея в градината. След това всички се съгласили с Пух.

Когато тя се събудила всики играчки се събрали и обяснили, че те могат да говорят. В началото тя не можела да повярва, но след това те ѝ доказали и тя повярвала в това чудо.
Играчките предложили на Мия да направи плакат със снимки на всички тях и техните истории.

След закуска тя помолила майка си за лист и помощ от нейна страна, за да направи плаката. Майка ѝ трябвало да я снима с всяка играчка поотделно, за да може да направят уговорения плакат.

Дошъл понеделник. Тя била толкова щастлива, взела проекта и отишла на градина. Всички деца се събрали и показали своите любими играчки. Дошъл ред и на Мия. Тя разказала за свя проект и го показала на децата. Госпожата била много щастлива, защото Мия била разбрала какво да имаш истински приятели.
Мия разбрала, че не е важно колко имаш, а дали го оценяваш.