ОТ: Симона Иванова

Тази история се случи през лятната ваканция. В един слънчев ден с приятелите ми – Кристина, Силвия, Георги, Тошко и Радостин ни беше налегнала голяма скука. Бяхме се събрали в двора на училище и се чудехме какво да разнообрази следобеда. Решихме да поиграем, но на какво…В този момент Тошко избра да ни научи на играта „Оцеляване”. Градинката беше подходящо място за следващите часове на игри. Набавихме си нужните средства, за да оцеелем в дивата пустош. Веднага се появиха купчинка камъни, наръч съчки, купички от сено и трева, а черупките от орехи допълваха лагера ни.

И така готови за подвизи се разпределихме в следните роли : аз и Гого станахме кучета, а стопаните ни бяха останалите от групата. Ние с малкия Гого като истински ловджийски хрътки ловяхме храната, която Силвия и Кристина приготвяха във вкусни ястия. По – силната част от екипа ни – Радо и Тошко се заеха да пренесат камъните и да ни построят дом. С общи усилия само след час имахме дървени мебели, орехови сервизи за храна, камени чаши и меки завивки от сено и трева. Радостни от постигнатото се настанихме в новия дом и се прегърнахме.

Така играта по оцеляване се превърна и в житейски урок: „ Щом си с добри приятели, можеш да оцелееш навсякъде!”.