КОЛЕДНО ЖЕЛАНИЕ

АВТОР: МАРТИН КОТОВ

Коледа е единствения празник, в който се сбъдват мечти и се случват чудеса. Всички деца и не само деца си пожелават какви ли не неща. Коли с дистанционно, кукли Барби, самолети, компютри, таблети, плейстейшъни и много други. Но това, което си е пожелал Теодор Кохрант е малко необичайно, даже доста необичайно. Неговото желание за Коледа е да стане вълшебник. Колкото и родителите му да казват, да си пожелае нещо друго, той не се отказва от желанието си, вече трета Коледа.

Момчето помагаше на майка си с елхата. Бързо взимаше топките и ги закачаше на дръвчето.

– Ако бях вълшебник, просто щях да щракна и елхата щеше да е готова за нула време! – каза то.

  Майка му го погледна тъжно и закачи една златна топка.

                                                                  *    *    *

Вече всички роднини бяха около масата и се веселиха. Деветте ястия бяха сервирани и всеки си взимаше от каквото искаше. Теодор беше на малката маса заедно с Елеонора и Крис Роуен –братовчедите му.

– Ти какво искаш за Коледа, Теодор? – попита Крис.

– Да стана вълшебник, разбира се!

– Пак ли?! Нали си пожела това и миналата година?

– Да, но тогава заспах, и не видях дядо Коледа. Тази година ще го видя!

– Никой не може да види дядо Коледа, защото всички спят!

– Тази година ще го видя!

*    *    *

Вечерта свърши и вече Теодор беше в леглото, дебнещ през ключалката, за да види дядо Коледа. Не след дълго клепачите му се умориха. Затвори очи и тъкмо щеше да заспи, докато…

ТРЯС!

Теодор се събуди и отиде във всекидневната. Там видя дебела фигура, държаща голяма торба, надвесила се над елхата. Теодор светна и видя усмихнатото лице на дядо Коледа.

– Ето те и теб, Кохрант! – каза той – Знаех, че ще станеш!

– ДЯДО КОЛЕДА! – извика момчето. – Колко се радвам да те видя! Какво ми носиш?

– Ти нали искаше да станеш… магьосник?

– Да, да…

– От три години се опитвам да направя това – дядо Коледа извади един химикал.

– Това е химикал! С какво може да ми помогне химикал?

Този химикал е магически! Само трябва да кажеш какво искаш и когато отвориш капачката то се случва.

– ЕХА! Аз ще съм истински магьосник!

– Да, но има малка уловка…

  Теодор го погледна тъжно.

– Каква е тя? – попита той.

– Когато правех химикала ме видя едно джудже! То се ядоса и поиска пръчката за себе си! Сега той е някъде тук и те търси! Може да направи зло с химикала!

– Аз ще го спра!

– Да, така е! Хайде, че трябва да тръгвам!

Мина секунда и вече дядо Коледа го нямаше. Теодор си легна радостен.

          *    *    *

Теодор разказа на всички за химикала. Всички го гледаха с удивление.

– Значи все пак се е случило! – радваше се майка му. – А сигурен ли си? Може дядо Коледа да те е… излъгал.

– Не мисля! – отвърна Теодор – Искам този шоколад да стане бял!

Момчето махна капачката и всички, загубили ума и дума гледаха към вече белия шоколад на масата.

– Браво, синко! – потупа го по гърба баща му – От теб…

Изведнъж родителите му, брат му, както и братовчедите замълчаха. Чу се глас:

АЗ СЪМ КОНИЯН! ЕДНО ОТ ДЖУДЖЕТАТА НА ДЯДО КОЛЕДА! ЗНАМ ЧЕ ТЕОДОР КОХРАНТ ИМА ВЪЛШЕБЕН ХИМИКАЛ! ДОНЕСЕТЕ МИ ХИМИКАЛА, ИНАЧЕ НИКОЙ НЯМА ДА ПОМНИ КОЛЕДА И ВСИЧКИ ЩЕ ЗАГИНЕТЕ! ДОНЕСЕТЕ МИ ХИМИКАЛА, ИНАЧЕ НЯМА ДА ВИ ОСТАВЯ НА МИРА, ДО КРАЯ НА ДНИТЕ ВИ! ДОНЕСЕТЕ МИ ХИМИКАЛА… СЕГА!!!

Всички станаха и нападнаха. Елеонора бутна химикала от ръцете му и те паднаха в пунша. Теодор бързо го взе и казваше какви ли не думи, за да ги спре, но химикала се бе повредил и работеше много бавно, но все пак ги задържа във всекидневната.

Момчето излезе навън и искаше да избяга, но пред него имаше грозно създание, Теодор веднага се сети, че това е джуджето Кониан.

– Няма да вземеш химикала, Кониан! – извика момчето.

– Така ли? Леле мале! Колко се изплаших!

– Стига!

– Няма, глупаво хлапе! Ти си най-лошия магьосник!

– Не е вярно!

Дори не беше казал нищо и химикала просветна, но не след дълго избухна. Кониан го нямаше. Теодор замаян отиде вкъщи. Там всички бяха вече наред. Теодор обаче не беше тъжен. Той се радваше, защото знаеше, че мечтите се сбъдват.