ЗЛАТНИТЕ РЪЦЕ

АВТОР: ДОБРОМИРА МИТКОВА

Разлиствам златната съкровищница на семейните спомени, а в нея любими хора, прекрасни мигове, нежни чувства, красиви кътчета от прекрасната ни Родина и много свидни, много скъпи чувства, премесени с болка, но и с много гордост, за нашите любими близки, които вече не са с нас. Но тяхната мъдрост, следата оставена след тях, златните им ръце, ще живеят вечно! Златните ръце!

Спомените се впускат  в надпревара, разказвани с толкова много любов от моята баба, за нейната баба, че все едно ги виждам с очите си. Всъщност ги виждам със сърцето си. И то ме отвежда в далечната 1938 година. Водена от любовта на баба към нейната баба, която е живяла в едно китно селце в Златна Добруджа, съвсем близко до румънската граница. С огромно, пълно с много любов, сърце, тя била акушерка и нейните златни ръце са помогнали на много жени да станат майчици и да гушнат новородените си рожби.

На Бабин ден, домът на баба Станка Енчева Маринова от село Росица Добричка околия, се изпълвал с благодарните семейства и рожбите им. Всяко от децата се гушвало до нея, приласкано, благословено от любовта и златните и ръце. А на Коледа всяко дете гледало да си чупне от ухаещата на любов пита, наречена на Божията Майка и на нейния свят син. Коледа! Като онази далечна Коледа, когато Добруджа е била под румънско робство…

Беше Коледа. Севернякът духаше безпощадно и чупеше заледените клони на дърветата. Студ, сняг и лед бяха сковали добруджанската златна земя. Може би само благодатното зърно се чувстваше добре, затоплено под огромния снежен калпак.

Вече се свечеряваше и навън нямаше жива душа. Всеки гледаше да затвори дома си и да не се вижда дори слабата светлина от газените лампи. Всички се страхуваха от румънските войници. Само кучетата пролайваха в нощта. В дома на Станка Енчева, или както всички и викаха-буля Енчовица (така жените са ги наричали от имената на мъжете им), беше чистичко и уютно. В котлето вреше вкусен добруджански боб и ухаеше на чубричка и джоджен.

Трите дъщери, Мария-на 14г.,Василка-на 10 години и Янка на 7 години, усмихнато помагаха на майка си. Бяха подредили трапезата, запалили свещица и кандилото до иконата  на Божията Майка. Буля Енчовица беше направила вкусна мамалига, сърмички, топличка добруджанска баница-каварма, доопичаше тиквеника, който ухаеше божествено.

Децата весело се смееха и си хапваха от пухкавите пуканки. Само празният стол на татко им, стоеше мълчаливо. Той беше загинал на фронта и сега тяхната прекрасна майчица трябваше да се справя с всичко. Буля Енчовица, шеташе пъргаво и си мислеше, как ли е младата Стоянка, която живееше на края на селото, трябваше вече да е родила, а бебето все още беше на път.

Повика рожбите си да дойдат на трапезата и отви  от красиво тъкания месал вдигащата още пара вкусна питка. Отчупи голямо парче и го сложи до иконата на Света Богородица и Младенеца. Помоли се за живот и здраве и тъкмо започнаха да се хранят, кучетата се разлаяха.

Буля Енчовица, чу гласа на Стоянчо, мъжът на Марийка и скокна. Отвори му бързо. Стоянчо премръзнал и каза, че болките на Марийка са започнали и я помоли да дойде с него в дома им. Буля Енчовица, погледна децата и каза, че не е добре да остават самички и бързо да се облекат, за да отидат заедно в дома на Стоянчо. Докато тя приготвяше необходимите неща за раждането, Мария, най-голямата дъщеря, бързо грабна питата, зави я с месала, взе и приготвената за благословения ден храна. Внимателно свали котлето с ухаещия на чубричка боб и добре облечени тръгнаха.

Навън севернякът жулеше безжалостно лицата им, но всички бързаха, защото детето на Марийка и Стоянчо беше на път. Когато пристигнаха в дома им, буля Енчовица помилва и целуна Марийка и  и каза да бъде спокойна, защото на този свят ден Божията Майка е родила своя Свят син, и те ще бдят над нея и рожбата и. Помоли Мария, най-голямата си дъщеря пак да и помогне, както и беше помагала и при други раждания.

Стоплиха вода. Раждането беше трудно и младата майка много се измъчи, но усещайки силата и любовта на Стоянчо, на буля Енчовица и младата Мария, не падаше духом. И на бял свят след няколко часа се появи и изплака новородената рожба. Буля Енчовица я пое, внимателно я положи в лично изтъканата от нея снежнобяла пелена и и я подаде на измъчената, но щастлива  майчица. Марийка целуна златните и ръце и рожбата си. Каза, че тяхната малка дъщеричка ще носи името Мария-името на Божията Майка, и че много иска Мария-дъщерята на буля Енчовица, която също и беше помагала, да стане кръстница на детето им.

В дома имаше много радост. Беше Коледа. Беше Рождество Христово. Подредиха трапезата, усмихнати  вечеряха и се радваха на новородената Мария. Беше станало много късно и Стоянчо ги покани да останат да нощуват в дома им. Буля Енчовица благодари, но каза, че в тази свята нощ всеки трябва да е в дома си, да има огън в огнището, да  има хляб на трапезата, защото Божията Майка и нейния свят син сигурно ще дойдат в дома им, за да ги благословят и да им дарят живот и здраве. Целуна Марийка и новородената и рожба, прегърна своите момиченца и тръгнаха към дома.

Навън севернякът беше утихнал, удивен от майчината сила на буля Енчовица да тръгне сама с рожбите си от най-отдалечения край на селото, за да помогне в лютата зима, да се роди и проплаче за живот новороденото чедо на Марийка и Стоянчо. Дори небето беше толкова ясно, че силното сияние на една красива звезда привлече погледа и. Рождественската, Коледната. Като витлеемската, предизвестила чудото на Рождество Христово и дарило хората с благоговение, със светлина, с любов и доброта помежду им.

Когато влязоха в дома си, беше толкова топло, колкото беше и в сърцата им. Майката сложи до малкото останали въгленчета в огнището дърва, целуна изморените си дъщерички и те бързо заспаха.

Буля Енчовица падна на колене пред иконата на Божията Майка, благодари и, че ги пази живи и здрави и я помоли за нейната благословия. Стана, лекичко открехна перденцето и видя една красива сияеща звезда, звездата на изгряващата светлина, на надеждата и силата, на Коледа и Рождество Христово! Пожела си, тя и нейните момиченца да са живи и здрави, да си ги порасти, да ги изучи, да станат честни и почтени, уважавани, добри хора.

Златните ръце на моята прабаба! Да са благословени! Може би, затова, че тя е отдала живота си на хората и им е помагала до края на живота си, са дали началото на една от нашите най-големи мечти, на мен и на сестричката ми да станем лекарки. И пак е Коледа!Рождество Христово!

Бъдете на този свят ден в дома си, с любимите си хора, край огнището! Дайте им цялата си любов! Прегърнете ги и им кажете, колко много ги обичате! Усмихнете се с душите и сърцата си! Пожелайте си мир, здраве, любов! Пожелайте си единство, сговор, разбирателство! Пожелайте си да се радвате на изгрева, на идващия нов ден, да съзерцавате залеза и да чакате утрото, като надежда, с вяра, като благослов! Благословена Коледа и Рождество Христово!