Мястото за четене е свободно

Oт: Николая Димитрова, 9г., гр. Бургас, ОУ“П.К.Яворов“

Хей, виждате ли ме? Ето там, вляво от стълбите, с книжката….Снимката ми не е много красива, знам, но нека все пак ви разкажа една история. Преди две години баба и дядо заживяха на село. Когато им гостувах за пръв път, разхождайки се открих тази стара, изоставена сграда. Повечето от стъклата бяха счупени,тревата израстнала,пусто и някак тъжно. Попитах една възрастна жена, каква е тази сграда  и тя ми каза, че това е училището. Някога в него е кипял живот и е било изпълнено с детски смях, но вече училище няма, защото в селото има малко деца.

Натъжих се и реших, че искам нещо да променя, за да може училището отново да оживее. И измислих. Всеки ден, когато съм на село, вземам книга в ръка и идвам тук, за да чета. Ако дойдете през лятото в селото,може и да ме видите- ей там, вляво от стълбите. Защо го правя ли? Защото вярвам, че така пазя и съхранявам духа на старото, изоставено училище. Вярвам,че училище има,там където има и едно четящо дете. Вярвам,че училище има там където една детска мечта полита на крилете на птица.

В сърцето ми се роди моята мечта….когато порасна да превърна тази сграда отново в училище.В него ще има голяма библиотека,а на последния етаж картинна галерия. Знам, че мога, дори мама каза, че ако силно вярвам в себе си-ще успея!

Докато дойде това време ще чета, ще уча и ще правя добрини. Докато дойде това време,ще търся и други деца, които също като мен да идват тук, в сградата на старото училище, защото мястото за четене вдясно от стълбите е свободно!♥️