Автор: Ниляй Ахмед
Миналата година бях на ученически лагер на балкан по проекта «Заедно…» и там се сприятелих с деца от други етноси.Това лято с моите приятели от училището в Караманци отидохме на лагер на море. През първия ден видях, че има непознати за мен ученици не само от селата в моята община, а и от Русия. Притесних се. Руските деца бяха по-бели, със светли очи и коси, а нашите – с по-тъмен тен. Освен това чух непозната за мене реч. Пък и аниматорите руснаци – нито те знаеха моя език, нито аз техния. Как ли ще се разбираме?! Реших, че престоят ми в гр. Черноморец ще бъде много скучен…
Останах приятно изненадана, че чужденците с жестове и мимики преодоляваха езиковата бариера. Започна да ми става забавно и поисках да се запозная с тях, да се включа в техните игри. Заедно със съучениците ми повтаряхме с удоволствие танцовите движения на аниматорите: вечер в дискотеката, а през деня на плажа.
Докато плувахме в морето, слънчевите лъчи галеха косите и ръцете ни, водораслите танцуваха с нашия ритъм, мидичките припяваха, а рибките закачливо гъделичкаха краката ни. Надпреварвахме се да строим пясъчни замъци и се състезавахме в спортните мероприятия. На концерта на руските деца мелодиите бяха различни, но някак по-екзотични. Неразбираемите думи ми се струваха омагьосващи. Езиковото различие не беше пречка да се чувствам прекрасно, като принцеса във вълшебна приказка…
Не исках лагерът да свършва, защото вече освен старите приятели имах и такива от друга държава, с които си прекарвах чудесно.
Настъпи последният ден. Подарих на едно руско момиче гривничка от миди, която бях направила сама. То пък ми даде миниатюрна матрьошка. Прегърнахме се просълзени, качих се в автобуса, като дълго и тъжно махах на приятелката си.
Не обичам разделите, защото те ме ограбват. Странно, че този път се чувствах не толкова празна, а някак обогатена. Бях благодарна за дадената ми възможност да се докосна до нови характери, до различни етнически и национални традиции. Не е важно всички да сме еднакви, да имаме общ език и едни и същи обичаи. Важното е, че сме деца, които искат да живеят в мир и да се забавляват…
Бъдете толерантни и с добри сърца, приятели – независимо дали сте до мен или сте на хиляди километри разстояние! Надявам се през следващото лято да бъдем отново заедно!