Автор: Ангелина Попова
Беше тъмно, студено и аз бях уморена. Бяхме станали много рано, защото щях да ходя на лагер. Първият лагер в живота ми! Наистина сама и наистина на непознато място!
Естествено, щях да бъда и с брат ми, но по-важното беше, че бях много развълнувана, защото това беше прекрасна възможност да докажа на родителите си, че съм отговорна и самостоятелна и мога да се справям сама.
Стояхме пред Историческия музей с куфарите и протекторите в сака. Сега сигурно е моментът да кажа за какво бяха тези протектори. Ами, този лагер не беше просто такъв, в който си с други деца и печете маршмелоу на лагерен огън. Не, това беше лагер по бойни изкуства и по-точно по Таекуон-до.
Бях премръзнала, дори и облечена дебело, и жадувах час по-скоро да се кача в автобуса. По едно време един човек много силно извика и започна да ни разпределя в автобусите.
След като си взех сбогом с баща ми, аз се качих в автобуса и се загледах през прозореца, но чувствах, че ще се разплача. Щях да бъда далече от родителите си за цели десет дни! Е, след няколко секунди успях да се успокоя с мисълта, че ще бъде много забавно, ще намеря много нови приятели и ще опозная повече старите.
И така потеглихме… Не успях да мигна нито за минутка, защото бях нетърпелива лагерът да започне. Гледах през прозореца как прелитат дървета, селца и градове, а мисълта ми летеше и летеше към морския бряг в Китен, а въображението ми рисуваше необикновени картини.
След най-дългото пътуване в живота ми, лагерът можеше да започне.
След като се качих в стаята се запознах с новите ми съквартиранти-Мира и Дари. Те са сестри и аз ги познавам, защото тренираме в една зала. Те дойдоха и се поздравихме. Мира е на почти на десет, а Дари на осем и поради тази причина много се вълнувах, че аз ще трябва да се грижа за тях. Винаги съм обичала децата и винаги съм искала да гледам деца. По време брат ми се появи:
-Анжи, моля ти се подай дубока ми! При тебе е.
Дубок се нарича спортният екип на всеки таекуондист.
Изминаха още няколко дни. Всеки участник в лагера имаше поведенческа карта и който събереше десет точки от тренировките, игрите на плажа и вечерните програми наречени още вечеринки можеше да отиде на бонус изпит. Имаше шест отбора: Лъвове, Мечки, Вълци, Орли, Акули и Тигри. Аз бях от тигрите, а брат ми от орлите.
От целия лагер най-много ми харесаха клиповете, които трябваше да направи всеки отбор по една единствена тема – Легендата за Ноевият ковчег. Е, един обяд докато бяхме на плажа, капитанката ни събра и ни каза, че всички, които посочи, са в групата на големите момчета и момичета и в четири часа следобед трябва да се съберат във фоайето на хотела.
Всички трябваше да са с бяла тениска, чаршаф и долнището на дубока. Както сигурно се досещате, капитанката посочи и мен, въпреки че големите деца бяха от дванадесет години нагоре.
Същият следобед се постарах да изпера единствената си бяла тениска, която бях използвала, за да имам подходящото облекло и слязох долу, където чакаха останалите от отбора, облечени в бяло, и преметнали чаршафи.
Капитанката дойде и ни показа как да си връзваме чаршафите около себе си. След това поехме по стълбите нагоре към терасата на трапезарията. На мен не спираха да ми казват, че изглеждам като ангел и по-скоро Афродита от старогръцката митология. Аз играх една от главните роли в първата сцена. Аз бях ангелът, който съобщава на Господ бог, че потопът идва и трябва да се приберат животните.
Смехът не стихваше, гримирането продължи доста време, но си заслужаваше усилията.
На последната вечер имахме киновечер, в която всеки от отборите представяше своят клип. Нашият клип беше най-по темата и не спечелихме, което много ме ядоса. Клипът, който спечели се казваше “Ноевият кашон” и беше на орлите. Имах чувството, че отборите се бяха наговорили срещу нас. Е, разбрах, че не трябва да се ядосвам и да гледам в миналото. Трябва да се гледа само напред и нагоре. И общо взето в сегашното време.
Лагерът беше изключително забавен. Беше пълен с патила и поуки. Беше едно истинско приключение. Приключение, за което винаги съм мечтала. Игрите, вечеринките, изпитите, гледането на деца, да тренирам с приятелите си и още толкова много приключения в едно. Беше истински забавно и предизвикателно. Затова пиша за този лагер, защото това беше моята лятна приказка.