С ДЪХ НА ЛЯТО

Автор: Йоанна Петрова

С дъх на ваканция

Отварям очи. Слънцето ми щипе клепачите от отдавна. Сигурно вече е обяд. Не бързам. Днес е първия ден от ваканцията. Отново се унасям. Вълнувам се и дишам учестено. Желанията се въртят в мислите ми като детска въртележка. Кое да хвана? Кое да е първото? Може ли всичките? Как да удължа деня?

Весело е, цветно, дори твърде шарено. Ставам веднага и си слагам летен парфюм с дъх на очаквано щастие.

С дъх на село

Обичам моето място в провинцията. То е събрало всичко, което ме вълнува. Там е преданото ми куче Дани. Той е голям, красив, дългокосместо наперен, и много щастлив. Очите му са топли и искрени, блестят като ме видят. 

Наоколо се навърта пухено-нежното ми коте Споти. Харесвам да ме гушка иобича. Фината му козина ме гъделичка по кожата и ми е хубаво.

Дани, Споти и аз сме свързани невидимо, безусловно, инстинктивно. Това е магическа обич.

Навсякъде е зелено. Мирише на свежа трева и приключения. Басейнът искри, ездата ме вика, пещерите ми шепнат „Ела!“.

С дъх на море

Как го чаках! Колко нетърпение! Най-после!

Морето-спокойно и бурно, красиво и страшно в гнева си, поглъщащо слънцето и отразяващо нощта. Приличаме си в крайностите.

Реших днес да сме безгрижни. Пясъкът тича под краката ми, вълните се пръскат в тялото ми и ухае на мързеливо безвремие.

Със затаен дъх

Ако сте чели „Кърпена глава“ ще знаете, че прекрасният главен герой е направен от зашити кърпи. Така и аз щастливо закърпих моето лято. Сега усещам края му.

Тихо е като преди началото на театрална постановка. Не знам какво да очаквам. Затаявам дъха си и се надявам много бавно да вдигнат завесата на новата учебна година.