Автор: Антон Тодоров

Вървял си един ден Петелът по пътя към плажа и какво да види – пред краката му чифт чисто нови дънки, та даже и говорещи! Подминал той дънките, като си помислил, че слънцето го било напекло твърде много, та дори започнал да халюцинира. Дънките пък казали:

– Ще видиш ти странна птицо, че това няма да е единствената ни среща! Скоро ще се видим отново, когато имаш най- голяма нужда от помощ- казали Дънките!

Така и станало. Когато пристигнал на плажа- Петелът бил вече толкова уморен от дългия път от квартирата си до плажа, че веднага рекъл да се поразхлади в морето.

Влязъл Петелът във водата, но съвсем забравил, че не може да плува. В този момент дежурния на поста спасител бил в почивка и нямало кой друг да му се притече на помощ.

В един миг,сякаш от нищото, дошли дънките и се хвърлили във водата да спасяват вече изнемощелият от борба с водата наш герой. Дънките тутакси намерили новия си собственик, като се обвили около краката на Петела и го измъкнали на безопасно място на плажа.

От този ден нататък Петелът бил вечно признателен и благодарен на Дънките за благородния жест с неговото спасяване от удавянето. Свалял ги единствено за пране или когато трябвало да се закърпят. Станали неразделни другари в живота!