Автор: Яна Минчева, 5 клас, гр. София

Има неща, които не знаем, но искаме. История дълбоко в душата, изразявана като музика , сълзи текат за тази вечна музика , и слушаш ти ,слушаш и плачеш , музика способна да създава живот отвъд границите. История несподелена за теб и живота О, плача аз и не мога да живея – това е моята история , път дълъг вървя и не спирам , плача и тичам , нещо просто като книга чупи сърца и вярвай – има живот в душата , живот който всеки ден плаче и мечтае ,вярва и мрази ,обича и ридае.

Нещо просто като музика , чупи реалност. Нещо просто като врата и път имат значение за всеки, що вярва в духовното израстване Нещо просто като човек променя реалност. Живееш, но никой не разбира , че това си ти – душа която всеки ден плаче и мечтае, вярва и мрази ,обича и ридае …. Нещо просто като лист променя реалността ни …. Завинаги…..